Осем часа женска психика
- Не! Спри! – с ужас видях как предните гуми прескочиха борда и колата се устреми към мен. Предната решетка на форда се превърна в черна назъбена уста. Миг по-късно съзнанието ми се изпари някъде в мрака.
VVVVVV
- Сигурен ли си, че си добре? – Валерия подтичваше подире ми. – Доктор Костов каза...
- Специалноста на доктор ти Костов – обърнах се към нея – Е Акушеро – Гинекология. Той разбира от женски генитали, но не и от черепно-мозъчни травми.
Бях на прага на избухването. Болката в главата ми пулсираше и отвреме навреме се появяваха остри режещи спазми в тила. С мъка се сгънах в Субаруто с помощта на Валерия.
- Все пак трябва да се прегледаш.
Погледнах я. Беше загрижена. Естествено. Лицето ми приличаше все едно някой ми бе смазал главата в скара за бургери.
- Добре съм.
VVVVVVV
Тази загубена патка. Господи, колко е елементарно. Караш бавно само напред, докато ти кажа „Спри”. Бях се наврял в канала за реглаж на преден мост и просто давах указания на жената зад волана. Но явно когато изкрещях третия път да спре, тя се уплаши, настъпа газта, колата излезе от борда и предницата и се заби в главата ми. Типична трудова злополука. Поредният ден в офиса, който завърши с малко повече главоболие от обикновено и 10 минути загуба на съзнание. Нищо кой знае какво. По принцип един дисциплинаран,здравомислещ и страхлив човек след подобен инцидент би трябвало да премине един обстоен медицински преглед. Мерси много. Последният път, когато ходих на лекар заради едно стомашно неразположение ми вкараха сонда в задника поради съмнения, че съм имал рак на дебелото черво. Понякога си мисля, че онези в белите престилки просто си правят кефа с подобни унижаващи процедури. Просто тези хора са изключително некадърни в сферата диагностика. При тях нещата се решават лесно. „Докторе, боли ме стомаха. – Добре. Ще го отворим, ще видим”. Какво толкова да порнат някой и да убият няколко часа работно време.
След като излязох с триста зора от спешния център главата ме болеше ужасно, но след няколко обезболяващи започнах да се чувствам по-добре.Цветът на лицето на очилатата патка, която бе виновна за цялата какафония бе като триседмичен непран потник на зидаро-кофражист с фобия към водата. С други думи от убито жълто до към засилващи се кафеникави оттенъци. Жената мигаше на парцали и ми предлагаше някакви пари за да се лекувам. Валерия побърза да я отпрати преди да бях се добрал до тази маймуна и тези пари да ги даде за собственото си лечение. Никога не съм посягал на жена, но тази щях да я претрепя с удоволствие.
Тръгнах от спешния център и оставих бележка пред сервиза, че няма да работя следващите три дни. Мислех да си почивам докато болката поутихне. Хапнах и се тръшнах да спя. И сънувах предната маска на форда, която счупих с главата си.
VVVVVVV
Първите симптоми се появиха на следващата сутрин. Събудих се в шест и половина, както винаги, но този път, освен горчивият вкус в устата си пред очите ми плуваха червени петна. Колкото и да търках очите си петната си стояха там и с опипване трябваше да стигна до банята. Главата ми не ме болеше, но имах четири слепи зони в полезрението си. Явно ретините ми бяха частично повредени. На печелившите честито. Изпсувах тихо и влязох под душа. Докато се къпех си мислих как да излъжа Валерия че всичко е наред, след като няма да мога да улуча устата си с чашата кафе след малко. За бръснене въобще и дума не можеше да става. Чух стъпките й, докато преминаваше покрай банята. Подвикна „Добро утро” и се пренесе в кухнята. Къпах се поне половин час и след това на пръсти се пренесох отново в спалнята. Познатият глас на здравият разум в главата ми напомни за себе си с думите”Кого лъжеш, бе човек. Върви на лекар. Не се прави на мъж”. Игнорирах го както винаги. И заспах отново.
Когато се събудих часът минаваше единадесет. О, чудо. Петната пред очите ми бяха изчезнали. Валерия явно бе отишла на работа. Щеше да се прибере към седем, което значеше 8 часа активно мандахерцане из къщи по долни гащи и гледане на тъпи второкласни комедии. Влязох в тоалетната, вдигнах капака и всичко се загуби.
VVVVVV
- Не мога да повярвам! – Лицето на Валерия искреше. Вдигнах рамене многозначително и се огледах доста подозрително около себе си. Това, което видях ме втрещи. Почувствах се като в тъп виц. Бях в кухнята без и представа да си нямам какво търся там и защо нося престилка. Нещо къкреше на печката.
- Ти ли направи всичко това?
Почесох се по контузената си глава и изрекох първото което ми дойде на ума.
- Мила, не съм много сигурен.
Валерия изтича да се преоблече, а аз вдигнах капака на тенджерата. Интересно. Спаначена чорба. Отворих и фурната. Това ме изведе от строя. Лазаня? Часовникът показваше 19:20. Проклет да съм. Нямах никакви спомени за последните 8 часа и въпреки това изглежда съм бил с всичкия си, щом къщата бе все още в приличен вид.
Този път не ми трябваше гласът на здравият разум да проговаря. Аз бях убеден, че трябва да отида на лекар възможно най-скоро. Не скоро. Веднага. Запътих се към коридора, но там ме посрешна Валерия и бързо ме завърна обратно. Беше истински щастлива. А аз истински нещастен. Какво ставаше с мен. В последствие открих, че апартамента беше излизан до основи. Прахта беше обрана, дори и гардеробите бяха прилежно подредени. Докато пушех на терасата си помислих, че губя почва под краката си.
VVVVVVVV
За огромно мое нещастие спаначената супа беше превъзходна и Валерия твърдо заяви, че когато следващият път каним гости в нас трябва да сготвя такава. Да. Само за това си мислех. Е, поне с лазанята се оттървах. По времето когато не съм бил с всичкия си съм сготвил лазаня, но вместо сол съм насипал зеленчуците с лимонена киселина на кристали и италианската мусака се бе превърнала във възможно най-киселото ястие, който някой някога е готвил в кошмарите си.
Така или иначе на следния ден отидох на лекар, който ми назначи поредица от изследвания, включително скенер на главата, пълна кръвна картина и туморни маркери. Изписа ми малко седитиви и каза, че съм бил наред.
Излязох от кабинета и затръшнах вратата. Наред ама друг път.
VVVVV
Тъкмо се канех да тръгвам с колата. Телефона иззвъня.
- Да! – зловещо промърморих.
- Господин Симеонов?
- Същия!
- Обаждам се за да потвърдя вашата резервация!
- Резервация?
- Да. За хотел „Имериал”.
- Моля?
- Заявили сте резервация на името Боян Симеонов за събота.
- Моля? – повторих.
- Да. За семинара на женското сдружение против дискриминация.
Побързах да затворя и се метнах в Субаруто. Какво ли още съм правил през тези въпросни 8 часа? Настъпих газта и пуснах касетофона. По колоните се понесе Руши Видинлиев. Майко мила!
Осем красавици спорят коя е най-красива ...
Упражнение с числото осем
31.07.2008 11:17
поздрави и усмихнат ден ти пожелавам
31.07.2008 11:50