След втората световна война и особено след края на студената , отчетливо започна да се откроява нов типаж - съвременния човек в развития свят - "потребителят". За него са характерни няколко неща.

На първо място той няма особени поводи да се страхува от каквото и да било. Той има само "притеснения". Той не се страхува за живота си ежедневно, не му се налага да брани семейството си от бандити с пушки и мечове, не се чуди как да нахрани децата си които гладуват вече седмица, не трябва да пътува пешком 10 км. всеки ден за да носи вода в делва, не се страхува че един възпален зъб може да го убие. Съвременния човек от "златните милиарди" на цивилизацията е получил материалния каймак на човешките постижения във всеки един аспект за сметка на свободата си. Но темата за свободата в съвременния свят е съвсем обширна тема, която можем да дискутираме друг път.

Съвременния човек сега, потребителят, има една единствена задача, която той радушно приема - консумацията. Той иска да потребява повече и все повече. Днес 20 инчов телевизор, утре иска 50 инчов. Иска по-скъпата кола, по-голямата къща, по-екзотичната дестинация за почивка и прочие.

Притесняват го главно две неща. Едното е да не му отнемат правото да консумира все повече и все по-апетитни блага.
Второто притеснение е малко по-дълбоко - съвременния човек в малка или по-голяма степен тайничко подозира, че светът в който живее нещо не е както трябва и рано или късно ще си плати за плюскането. Само че не знае под каква форма. И това притеснение го прави изключително подозрителен. Поради тази причина всеки път, когато се изострят международните отношения той започва да си мисли за нова световна война. Всеки вирус който се появи го вкарва в паника, защото май идва дългоочаквания ден на заколението.

Съвременния потребител е като домашното прасе. То си е в кочинката, оаква хабитата си, не го е страх от вълците, иска да плюска, обаче нещо не му харесва как изглежда цялата тази работа и тайничко подозира, че един ден ще дойде някой с нож просто защото това не може да продължава вечно.

И цялата тази глобална истерия по този вирус, неистовите крясъци навсякъде е именно паниката на угоените прасета.

и напълно съм съгласен с текста

текстът е насочен главно срещу БЕЛИЯ човек. И пропуска текста, че за да консумира, тоя човек се труди. И че високата консумация позволява и висока данъци и ОГРОМНИ РАЗХОДИ за В Ъ О Р Ъ Ж А В А Н Е. За надмощие над другите. За В Л А С Т, да, не просто за пари, а за власт НАД ЖИВОТА И СМЪРТТА на другите. И нашия в т.ч. И ние се топим като народ, заедно с другите европеиди. Които европеиди НЕ СА СВИНЕ.
НЕ СА СВИНЕ. Коварно и подмолно им отредиха ролята на образовани РОБИ. По гениален начин - печатат им парите.