Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2008 00:07 - Моят Ангел в битове божественост
Автор: brix Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3593 Коментари: 8 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Рядко се отпускам на тази романтична вълна. Ставам сантиментален, бъбрив, безинтересен и слабушорест. . Така че следващото е предназначено само за мен. Моля ви не го четете. Освен ако не искате да разберете какъв голям глупак съм. Не. По-скоро съм един бъбрив, нерешителен простак, който има таланта да се самоиронизира  публично и това е неговия душевен онанизъм с екстаз, експлодиращ някъде из извратеното му инвалидизирано  съзнание. Аз винаги съм бил човек, който не знае какво да направи, тогава когато е пределно ясно точно какво трябва да направи. И ако случайно все още не съм ви убедил защо съм един голям несретник нека ви разкажа моята история.

 

Бях на 17 години. Учех в градския механотехникум.  Бях щастлив. Имах отлични оценки, защото обичам автомобилите. Учех с желание. Харесваше ми. Имах си приятели – от онези, които училищните бабаити презираха и тормозеха – Кръстю, Владислав, Валентин. Пушех по три-четири  цигари дневно и пишех моите си научнофантастични разказчета със сутрешното си кафе в шест и половина сутринта. Вечер излизахме на един вече не съществуващ бар “Рени”, пиехме по една “Каменица” и говорехме против училищните несправедливости. Някои от нас дори бяха влюбени в сервитьорката –отракано момиче с черна коса до раменете и  ужасяващо богат речник на цинизми и затапващи реплики. И след всичко това просто искам да кажа, че бях един средностатистически ученик, който се чувстваше щастлив дотолкова, доколкото обстоятелствата му позволяваха.  И не ми пукаше особено. Събирахме се, слушахме Металика, кофеехме на хита “Мемори Римейнс” и размахвахме запалки в тъмната стая в бавния ритъм на “Нотинг елс Метърс”. Бяхме няколко момчета, които тепърва подаваха главиците си от полите на майките си. Носехме черни дънкови якета и си мислехме, че руската автомобилна индустрия е библията на световния технократизъм.

            Помня, че първия път, когато влязох в интернет беше по някаква случайност. Разхождахме се по булеварда и видяхме светеща табела. На следващия ден отидох и се зарових по случайност в сайта на НАСА. По тогавашното време трябваше да чакам половин час, докато една 200 Кб снимка се зареди. Но бях удивен, че мога да видя снимка на планетата Марс от един компютър. Бях толкова поразен тогава.

            Минаха месеци. През вечер ходихме в този компютърен клуб, събирахме Уеб адреси, пишехме ги на листчета за да знаем къде да влезем следващия път.

            Дните просто летяха. Контролни, класни, отсъствия – колко простичък бе живота тогава. Компютърните клубове в нашия град започнаха да никнат над път и под път. Като гъби. Появи се “Стар Крафт”. Колко пари сме потрошили да играем на тази игра…Протоси, Зерги, Терани. Зеелоти, Батъл Крузери…Беше по детски красиво..

            Помня и точно кога за първи път се запознах с чата -  Ай Ер Си.  Бях в трети курс, Една есенна вечер в компютърен клуб “Вектор”. Тогава ми обясниха, че зад имената в дясната част на екрана всъщност има други хора, с които мога да си говоря. Обясниха ми, че след дежурното ЗДР, трябва да прибавя и АСЛ – Ейдж, Секс, Локейшън . Запалих се.  За мое успокоение не бях единствения. Да си говориш с хора, да изпращаш снимки беше просто божествено. Да имаш електронна поща си беше мода.

Помня и още един момент. Бях четвърти курс, през пролетта и след поредната вечер с моите приятели решихме да играем игри в мрежа – естествено нашият любим Стар Крафт. Беше петък вечер. Обиколихме почти всички клубове в нашия град и накрая намерихме един. Той все още съществува – в една касъчка на стотина метра от пазарчето на ДАП.  Тъй като бяхме пет души, а компютрите бяха всичко на всичко осем,  трябваше някои от нас да седнат и да плащат за време за да се освободят други компютри за да  успеем да се съберем всички пред мониторите. Докато чаках и другите да намерят място влязох в Ай Ер Си. От нямане какво да правя. Просто регистрирах моят ник и паролата си.

Другото нещо, което помня бе, че  първи аз започнах разговора. Кликнах на нейният ник просто ей така. Написах й “Здравей, как си, АСЛ?” и след нейният отговор всичко се промени. Като снежинка, която отприщи чудовищна лавина. През тази нощ аз  за първи път не играх Стар Крафт с приятелите си. Те си тръгнаха, а аз се прибрах към шест сутринта. В чудесно настроение. Пред очите ми мъжделееха онези латински символи на български език.

            През следващите няколко месеца до завършването на средното си образование аз всяка вечер ходих в клубовете и говорех с нея. Тя беше от Бургас, баща й работеше в “Нефтохим”, имаше брат, който следваше в софийския университет, имаха сиамска котка. Тя чатеше от дома си и от време навреме ме прекъсваше за да прибере прането. Разменяхме си снимки. Тя беше хубава, а аз гурлясал дългокос грозен младеж. С други думи – Манди Мур и Квазимодо. Може би не съвсем.

            Мислех си, че трябва да спра да давам пари всяка вечер на ехидния тип от близкия интернет клуб, но не можех да спра да искам да си говоря с нея. Като неутихваща жажада. Можи би това бе любов. Поне аз искам да бе това.

             Нашето говорене продължи дълго. Твърде дълго. Нейният брат се ожени за едно момиче от Стара Загора, роди им се дете. Семейната им кола- Пежо се повреди няколко пъти, една нейна съученичка почина. Преживях трепетите около класните й, нейните страсти и мисли. Успокоявах я, ободрявах я. И се чувствах щастлив. Всяка вечер лягах с мисълта за нея и ставах обнадежден, защото тази вечер пак ще бъда с нея – е, поне на думи. Пишех писма и ги пращах по пощата. Десетки. А тя само веднъж ми отговори с едно писмо, което още пазя. Веднъж й се обадих по телефона. Но така и не посмях да отида и да я видя. Времето просто течеше. Трите мои следващи  години в колежа се изнизаха. Тя завърши средното си образование в немската гимназия в Бургас и отиде да следва в Германия.

            Последната ми интернет среща с нея беше когато бях в казармата. Тя беше в Италия и живееше при някакъв италианец, а аз бях в градска отпуска в Ямбол. Ние така и не завършихме своя последен  разговор. Интернет връзката прекъсна. От тогава минаха 5 години. Аз вече  имам семейство, имам дете. Прекрасна съпруга и красива дъщеричка. Но все още ме гложди мисълта какво ли прави моят ангел? Момичето, с което прекарах толкова дълго време в разговори, толкова дълго време в размисли… и страсти. Момичето, което обожествявах, жената с главно Ж.  Доколкото я познавам тя ще е щастлива. Защото е от този тип хора, които знаят какво искат. А аз май не се вписах в тази нейна категория. Бъди щастлива моя keri_. А аз ще бъда, както тя каза  -  “…благороден, както винаги…”. По дяволите, та какво ли друго ми остава.  

 

    Би трябвало всяка история да има поука. Нямам представа какво ще извлечете от моята история. И дали би могло да извлечете нещо от нея. Защото това не е приказка с поучителен край. Но поне е истинска. А истинските истории често не се припокриват с приказните такива.

Лично аз обаче смятам, че тази история с моя ангел ме научи на нещо. Че понякога вратите остават отворени.Аз винаги ще очаквам моята следваща среща с нея, макар че това граничи с лудостта. Нещо в мен винаги ще очаква своето продължение.   Така, както мигащия курсор след това изречение


Тагове:   ангел,   Моят,


Гласувай:
0
0



1. rotazia - Което трябва да се довърши, ще се ...
09.02.2008 11:55
Което трябва да се довърши , ще се довътрши !
цитирай
2. skribezium - Поздрави!
09.02.2008 21:18
За добре описаните мигове и чувства от миналото ти!
цитирай
3. анонимен - Спомени!
11.02.2008 22:20
Колко лесен е бил животът тогава,когато сте учили,когато всяка вечер сте си прекарвали в размисли и пушене.Да се събираш с приятелите и да правите обикновените за вас неща е нещо,което рядко се запазва.Спомените остават завинаги и винаги когато се сещаме за тях сме щастливи и се опитваме и сега да се усмихнем.Спомените са хубаво нещо,което трябва да го има всеки човек.Поздравявам те затова,че имаш смелостта да ни споделиш така силни и далечни спомени и да покажеш чувствата си.
цитирай
4. анонимен - Винаги има поука
14.02.2008 10:59
Най-важната поука, която дано остане завинаги в теб е, че твоят "ангел" те е научил да гледаш на жената с главно Ж. По-добре да гледаш на живота от високо, защото само тогава имаш криле и винаги ще можеш да полетиш /независимо, че стоиш здраво на земята - имаш семейство, прекрасна съпруга и красива дъщеричка/. Поуката е и тази, че през целия ни живот някъде оставяме отворени врати. Това е и смисълът на живота - да оставиш нещо зад себе си - една отворена врата за хубавите спомени /дори и без продължение/. Жалки са онези хора, които тръшкат вратите след себи си.
цитирай
5. анонимен - A-...
23.02.2008 14:42
Браво БРИКС!!! Чудесен си!!! Копирах го да знаеш. Върха е !!! :-}
цитирай
6. vikivarna - да,но не
04.08.2011 12:19
интересна история,но всеки е имал десетки такива в последните години и ако започне да ги споделя нямя край.Тук обаче се забелязва как този младеж му липсва просто капка кураж,което е присащто само за мажете с М .Мижитурки като горестрадащтия/колкото искаш.През цялото това време не успя да видиш АНГЕЛА си!Знаеш ли /такива в МРЕЖАТА /милиони има,които се крият зад някакав комп и са много силни на писане/дарвени философи на 4ат.Ти явно си от тях пален комплексар и сам сигурна,че всичко сваршва в семейната ви обща тоалетна с дясна или лява ръка.Нета произведе такива мижитурки като теб!В реалността сте пални и незначителни мишки,а пред клавиатурата силни и чувственни мъже!Ти не си и за съжаление,жалак си и смешен!Поздравления на АНГЕЛА ти ,че е намерила сили и кураж да се ориентира и усети с какъв Мъж си е писала !!! Сърдечен съвет" най добре намери специалист и се лекувай!!!
цитирай
7. brix - Интересно
08.08.2011 14:24
Интересно къде се намира буквата Ъ на клавиатурата. Или Y. Но това бе чудесен коментар. Така или иначе. Обикновено бих избухнал, но не и сега.
цитирай
8. vikivarna - нищо лично!
26.08.2011 10:02
Ъъъъ ,Брикси,нищо лично,просто изказах мнение-вЪзможно и да не сЪм права!Не виждам смисЪл да избухваш!Съчувствам на наранената ти душа!Така или иначе споменаваш че вече имаш сЪпруга и детенце за които да живееш и мислиш...спомените понякога са и кисели ! Успех !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brix
Категория: Други
Прочетен: 303626
Постинги: 105
Коментари: 265
Гласове: 519
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930