Спуканата гума.

Искам да започна с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Но въпреки това обожавам да давам такива. Като например „Ако видите в заведение красива, предизвикателно облечена  жена, която търси погледа ви – нещата няма да свършат добре.”  Всъщност ще завършат зле в толкова много различни направления.  Така че е по-добре просто да игнорирате красивата жена, която търси погледа ви и просто да се насладите на скуката.

Съвсем същото се отнася и за красива жена, която отчаяно е вдигнала палец с едната си ръка, а в другата държи куфар на колелца.  И съвсем случайно се намира край канавката на пътя между Долни Дъбник и Плевен.  Имал съм опит с хора-стопаджии.  В общия случай миришат зле, бърборят твърде много и се опитват да разкажат житейската си история. А повярвайте ми,  всичко това не е хубаво. 

Бях си пуснал нещо на „Шикейн” в колата. Карах  сравнително бавно, защото бях  на отворен прозорец.  А единствата  причина човек да кара на отворен прозорец  в свечеряващ се октомврииски делник е защото се е изпърдял като татарски кон.  Барабанях с пръсти по волана, потръпвах от студа и чаках миризмата да се разсее. Тогава я видях. В далечината. Силует с дълга коса, вдигнат палец и куфар на колелца. 

Искам да продължа с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Но въпреки това обожавам да давам такива. Като например – „Ако наближавате стопаджия,  който не искате да вземете в колата си просто се правете че не съществува”. Гледайте само напред и по никакъв повод не осъществявайте контакт очи в очи с него. Това някак си намалява чувството ви за вина. Така че, спазвайки моите си принципи подминах силуета с дългата коса, вдигнатия палец и куфара на колелца.  Реших, че се беше проветрило в колата, затворих прозореца и усилих музиката. На фона на хубави бавни ритми някаква жена пееше, че усещала нещо странно в нея. Предполагах че не същото усещане, което аз усетих миг преди да осмърдя колата си.

Чу се глухо бумкане, Субаруто ме дръпна наляво и ме извади от летаргията. Мамка му. Добре че срещу мен нямаше движение. Спрях на първата отбивка с тупкаща спукана гума и блъскащо в гърдите ми сърце.  И таз добра. Слязох от колата и констатирах очевидния факт. Трябваше да сменям предна лява гума на фона на залязващото октомврийско слънце.  Всъщност това не ме безпокоеше толкова, колкото самата обстановка – Трябваше да сменям гума на отбивка, намирайки се на около 200 метра от силуета с вдигнатия палец. Силует, който така високомерно бях подминал. 

Пуснах аварийните, извадих крика и резервната гума.  Докато развивах болтовете хвърлях поглед към жената, която махаше на стоп. А покрай нея профучаваха автомобилите. Така и никой не спираше. А тя просто си стоеше там. С високо дигнат палец на едната ръка. А в другата- куфар на колелца.

----------------------

Валерия дъвчеше шибаните си марули., защото си беше внушила, че е  на диета.  Вечеряхме в кухнята.

-          - И какво? – Погледна ме тя – Само не ми казвай, че си оставил жената на пътя.

Направих дежурната си физиономия, която трябваше да означава „За какъв ме мислиш”.

-          - Не.  Чувствах се гузен и я закарах до Свищов. Била студентка там. В икономическия.

Валерия вдигна поглед от салатата. Между зъбите й имаше парченца маруля:

-        -   О, студентка!!! – Жена ми се усмихна, показвайки още по-нагледно люцерната между зъбите си.  –  Чука ли я?

Валерия направи дежурната си физиономия, която трябваше да означава „ Не се стягай, знам че си идиот”.

Аз отпих от чашата с вино.  Ставаше късно. Чувствах се уморен. Валерия отсервира масата и започна тихо да мие съдовете.  Дъщеря ни спеше в другата стая.

-          - Значи така – подхвърли съпругата ми през рамо – За да може един мъж да направи нещо за една жена, то трябва да спука гумата?

Загледах се през прозореца. Навън беше тъмно и студено.  Може би, ако една нощ преди няколко години аз не бях спукал една друга гума….нямаше да имам всичко това.

-         -  С тази гадна салата си напълних зъбите – вметна Валерия – отивам в банята. Не се бави.

Наведе се над мен, целуна ме и се изнесе.

Искам да завърша с това, че не съм от типа хора, в чиито съвети може да намерите смисъл и прагматизъм. Затова…. няма да ви давам такива.

Боян Симеонов.