Не може да кажеш "Майната му". Не може да бъде "Забрави". Не може просто да пропуснеш. И да замълчиш. Не може да се извиниш пред себе си "Аз съм над това". Не може така. Не може. Не става. Защото е на стъпка от компромиса. На стъпка от това да го преглътнеш. Нещото, което те дразни. Нещото срещу което негодуваш. Отвътре. Да се съгласиш, значи да се примириш. Да извърнеш поглед и да се престориш, че нищо не се е случило. Да се снижиш. Да си кажеш, че живота е такъв. И да продължиш. Или поне да се опиташ.

Но аз не съм такъв. И не забравям. Не пропускам покрай ушите си. И не мълча. За да не се налага да се извинявам. Сам на себе си. Защото не ми се получава. Защото не искам да правя компромиси. Със себе си. С вижданията си. С мирогледа си. Не съм такъв и негодувам. Не съм такъв и отказвам да се примиря. Не извръщам поглед и не се преструвам, че нищо от това го няма. Защото за мен, живота е такъв. И ще продължа. Или поне ще се опитам.

има и други начини...
Спокойна вечер!

Но зависи за какво трябва да се направи компромис. Иначе си прав.