В медиите упорито започна да се бистри темата за безопасността по пътищата. Мотоциклети, автобуси, автомобили. Министерския съвет откри още едно перо в популистическата си същност. Транспорта. Новият министър намери поле за изява с гръмки приказки, учещ се от своя вожд и покровител. И както традицията повелява, разсипаха се отново бутафории и абсурди. И всичко това заради един инцидент , при който загинаха 8 души. Колкото иначе загиват всяка седмица.
И така. Имало един автобус, който е взет под наем, катастрофирал е. Има загинали. Нищо ново под слънцето. Дали договорът на превозвача е изряден, дали документацията му е изрядна...това са административни неразбории. Никой не може да е изряден в тази държава, чиито закони си противоречат и създават повече хаос, отколкото ред.
Интересното е, че ощ е преди да са налице резултатите от разследването...вече административния апарат си прави заключения и взима мерки. Което отново води до мисълта, че всичко е симулация на работа. Реакция на първичното. Без значение каква. Реакция трябва да има. И има. Реакция, която не почива на нищо. Освен на популизма, че има ли убити, трябва да има наказани.
Режещия лентички непрекъснато повтаря колко важна е инфраструктурата. Не че я е подобрил съществено. Откриването на прясно боядисани шкафчета в детски градини и медииния рецитал отдавна трябваше да влезе в рекламните блокове. До тук историята показва следната тенденция – направим ли път, започват катастрофите. Просто и ясно. Има ли дупки – мърморим. Няма ли дупки – правим крайпътни паметници.
Всъщност нека се върнем към проблема. Нормативно транспортът в България почти се е синхронизирал с този в съюза. Правила, норми. Изисквания за професионална компетентност, лицензи за транспорт, лицензи за превоз на опасни товари, табели и прочие. Водачите тук и в ЕС имат едно и също време да работят и почиват. Изискванията към транспортните средства са еднакви, след като границите са отворени към ЕС. Така че, проблемът не е в изискванията към превозвачите. А в контрола на спазването им. Мога да се обзаложа на каквото си решите, че ще получа знак за преминат технически преглед без колата ми да излиза от паркинга. И това става всеки ден. Не само с обикновения гражданин. А и с големите юридически мастодонти в транспортния бизнес. А по закон прегледът на един автомобил за обществен превоз трябва да отнема 4 часа. Кой го спазва? Никой. Къде е контролът? Никъде. Кой е виновен? Този който яде баницата или този който му я дава? А този който я дава, не я дава всъщност. Продава я.
Поредните избълвания в медиите, че превозвачът е виновен. Но всъщност цялата вина ще се стовари върху клетия водач. Най-малкото звено във веригата. Най- дребния. Човечецът. Виновникът. Страдат и ранените, страдат и близките на загиналите. Защото някой не си е свършил работата. Този, който продава баницата на законовата рамка с вкусната плънка на неспазването й. Няма да крия неприязънта си към този манталитет от страна на държавния апарат. Поверен на овчар. От овце.
Тагове: