Гняв като дебнещ хищник. Прикрита ярост, пореща сива монотонност. Крача. С присвити устни. На гърба си носейки омраза. Готов да я стоваря. Някому.

 Далечна усмивка. На забързана жена. Някому необходима, нечия мечта.  Нечие призвание. И постижение. Усмивка. На жена. Пробождащ поглед. Като игла.

В средата на площада. Под разлистващата се липа.  Случайна среща. Гневът превърна се в тъга.  Яростта претвори се в самота.  Тя се приближи и ме целуна. По нацупените ми уста.  Нечия необходима. Нечия мечта. Моята съпруга. Срещна ме и ме попита защо е толкова сама...

Прикрита самота. Крача. С присвити устни. В ръцете си държа цветя. Стигам пред разлистващата се липа. Чакам погледът като игла. В средата на площада. Оглеждам се за нея... И ето идва тя.

Прикрита радост. Под разлистващата се липа. Към мене бяга мойта дъщеря. И зад нея тя. Все още толкова сама. Моята съпруга. Нечия необходима.