Цвък. Нищо. Цвък. Пак нищо. Цвък- цвък. Нищо-нищо. Ееее, де.

И така. Един идиот, т.е. моя милост в събота сутрин стоящ редом до безмълвния си автомобил. Студено е. Вятър. Мрачно небе. И един отвратителен вкус в устата, придружен с лееееко задаваща се болка някъде от задния ляв квадрант на главата ми. Влязох в един празен цикъл, в който повтарях едно и също действие, което не дава абсолютно никакъв резултат освен този, че ушите ми замръзваха все повече. Така. Да повторим отново с дистанционното на алармата. Натискамеееее... и вместо да се чуе добре познатото „Пиууу-бип“ и двукратното примигване на мигачите, се чуват само хриповете в гърдите ми. Благодарско на „Горна Джумая“ за снощи.

След като дори и полуразбуденият ми мозък най-накрая осъзна, че ако нещо не става от първия, втория и десетия път, трябва явно да се предприеме нещо друго. От същия заден ляв квадрант на главата ми освен главоболие започна да се прокрадва и натрапчиво съмнение, което се опитах да потуля, използвайки логиката си, която прекъсваше малко вследствие на махмурлука. Отключих колата по стария старомоден начин. Легендата за ключа и ключалката, чували ли сте я? Е, всъщност не е легенда. Едно време всички автомобили са се отключвали така. Метнах се в колата и погледът ми попадна върху един от плафоните. В този момент съмнението напусна задния ляв квадрант на главата ми пропълзя по тила ми и ме фрасна в зад челната област под формата на затвърдяващо се убеждение. Плафоните в умрелия от студ „Опел“ мъждукаха като очите на старец на смъртния си одър – аха, аха да угаснат. Ясно. Филтирах през зъбите си една мръсна псувня. В смисъл че ограничих определенията на майката на акумулатора само до „мръсна“. Макар да знаех, че акумулаторът не е виновен за това, че е загубил голяма част от съхранената си енергия. След около десетина минути обикаляне около вдигнатия капак на колата, пушейки цигарата си и слушайки как пукат ушите ми от студ трябваше да взема съдбоносно решение и стратегически план за действие. Инструментите ми бяха в мазата. На около 15 метра от текущото ми местоположение. Зарядното устройство също. Да пристъпим към реанимация на този важен елемент.

„Wake me up, before you go go“. Това е една песен на Wham. Какво общо има ли? Ами защото я чувам прекалено често, защото така ми звъни телефона. Беше приятелчето ми с когото по презумпция трябваше да пием кафе. Разговорът в общи линии протече така:

• Ади ве! - което значи добро утро.

• Мани, колата ми се скапа! - което значи добро утро и на теб

• Е, и тъз хубава! - което нищо не значи

• Акумулатора паднал нещо, да го таковам и него – което значи, че имам сериозни причини все още да не съм се домъкнал до кафенето.

• Ами, хубу. Аз след малко ще ставам. Айде – което значи – Да, разбирам. Съжелявам. Желая ти лек ден.

  И след като приключих съдържателния си разговор, бе крайно време да взема отчаяните мерки, за които вече ви говорих. Мултицета показа, че моят италиански приятел с марка „Фиам“ можеше да отдава 2.5 волта електроенергия. Погледнато позитивно, това е доста повече от първи блок на АЕЦ „Козлодуй“. Но все пак е далеч от заветните 12 волта, необходими електрическата инсталация на опела да изпълнява функциите си. Заподозреният за източването на скъпоценната електроенергия бе намерен след няколко минутно замерване. „Елементарно, Уотсън. Това е алармата.“. Липсваше ми само лулата. Така че, отчаяното положение се състоеше в това, че един българин, бе принуден да зареди италиански акумулатор на немски автомобил, с руско зарядно устройство, защото китайската аларма беше дала отечка в инсталацията. Това са международни отношения, не се напъвайте да ги дешифрирате.

  Процедурата по зареждането на стартерната батерия започна с предстартово броене и включване на единственото ключе на зарядното устройство. Честно да си призная, очакавах облак от искри и късо съединение, защото все пак това устройство бе на годините на баба ми и на всичкото отгоре беше руско производство. А както ние всички знаем руската техника и времето са много непредсказуеми. Но с трансформаторно бучене „Старт 8“ се зае със задачата да повдигне бойния дух на стартерната батерия. /разбирам защо зарядното устройство може да се нарече „Старт“, ама защо пък 8?Предполагам това е възрастта на неговия конструктор. Както и да е“. /

Но дори и да успеех да заредя акумулатора бе много интересно, че утре ще се сблъскам отново със същия проблем. Което значи, че се нуждаех от квалифицирана помощ по отстраняване на неизправността в електрическата инсталация на автомобила си. И кой ще ми се притече на помощ? „Капитан Америкаааа.!“ Всъщност не. „Капитан Бабук“. Моят бивш колега, който владее до съвършенство техниката да изпържи всички бушони за около 5 секунди и след това да ознаменува постижението си с едно „Ух, мама му стара“. Но го прави по-добре от мен. Та му звъннах:

• Ко праиш, ма? - това значи добро утро

• О - о, сливо! - което също значи добро утро.

• Днес ще можеш ли да минеш, че акумулатора ми падна и имам май отечка! - което значи точно това, за което става въпрос.

• Добре. Като се подмия идвам! - което всъщност значи, че ще закуси и ще дойде да ми изпържи бушоните на Опела.

Няма да ви въвеждам по-дълбоко в интимните отношения между Минчо Бабукмен-а и ел. инсталацията на колата ми, но интервенцията приключи успешно. Да. Има и такива дни, но „благодарение на нашата далновидност и стабилна макроикономическа рамка ние ще преминем относително незасегнати от кризата“. Упс. Сори, това беше част от речта на Станишев, преди да почнат масовите съкращения в предприятията. Искам да кажа, че всъщност се справих с този малък проблем в началото на уикенда. Така. Сега нека се пренесем 20 часа по-късно. Неделя. 5.30 сутринта. Навън сняг. В къщи всичко живо спи, освен един мандахерцащ се по слипове брадясал индивид от мъжки пол. И всичко отново започва със сутрешната рубрика „Цвък“. Този път „цвък“ на осветлението на аквариума и последвалия ядосан поглед на една от скалариите ми, която се изживяваше за нещо като.... кмет на целия аквариум. Бойко Борисов на 200 литра вода, 50 охлюва, 14 риби и два килограма водни растения. Та ако можеше да говори би се получило, нещо подобно:

• Простак, прекалено рано е за да ни будиш. Объркваш ни биологичните часовници като облещваш 200 вата луминисцентно осветление по това време. Ето на, Акулката „пангас“ пак полудя. Нямаш представа колко е кисела като я събудиш по никое време.

• Съжелявам, миличък, но не се знае кога ще е следващият път днес, когато ще вляза тук и може да забра....

• Не ми се обяснявай. Така и така си тук, може поне да ни нахраниш, защото снощи забрави. Идиот.

• Съжелявам.

• И е крайно време да смениш филтрите. Имаме проблем с битовите отпадъци. Вони на тинест сом с особени храносмилателни проблеми.

• Да, разбира се. - подчиних се на погледа на скаларията и юрнах няколко щипки вмирисани топченца, които бяха нещо като сутрешната шкембе чорба във вариант за риби.

  И дойде ред на второто „Цвък“ за деня. Копчето на компютъра вкъщи. Докато жена ми и дъщеря ми все още сладко спяха, е достатъчно спокойно в къщи за да си доизгледам започнатият от снощи епизод на „Стар Трек – Ентерпраиз“ с чаша горещо кафе. Капитан Арчър отчаяно се бореше да намери тайното оръжие на расата „Зинди“, които искаха да унищожат земята. Проблемът бе, че тези „Зинди“ всъщност бяха подведени от едни транс-пронстранствени същества, дошли от бъд.....

  А и таз хубава. Вместо компютърът да зареди операционната система взе да ме разпитва нещо.

• Абе, г-н Симеонов, виждате ли файла C:windowssystem32hal.dll“?

• Е как. Разбира се.

• Виждаш го ама трънки! Няма го, или в най-добрия случай дори и да го има и чеп за зеле не става от него.

• И сега к`во?

• Размърдай си задника, върви в хола. В шкафа има един диск, с лейбъл „Буля Пена service pack 2“ . Донеси ми го, пък ще видим какво ще правим.

  Ами отидох, пак „Цвък“, рестартирам компютъра. Хард-а започна да издава едни хубави звуци и след секунди на екрана се появи съобщение: „ Така. Ако ти трябва подложка за крак на маса можеш да използваш хард диска си. И без друго вече за друго не става.“ Изпратено с целувка.

  - Какво правиш?

  Този въпрос често изричаме именно когато е абсолютно ясно какво прави този, към когото се обръщаме. В случая жена ми се опита да се осведоми защо задника ми стърчи от бюрото, докато останалата част от тялото ми предизвикваше законите на физиката в странна поредица от чупки.

• Дърва цепя. - просъсках, което не беше съвсем далеч от истината. Ако успеех да разкача всичкия кабелак от компютъра, без да си докарам гръбначно изкривяване мислех да прескоча до мазата за брадвата и да прецепя това дърво.От друга страна Елвира- дъщеря ми, дами и господа се вреше покрай мен, защото неистово искаше да знам нейната позиция относно уволнението на Георги Коритаров. Поне така мисля аз, но нещо в речта на Елвира не можах да разбера. Дали „мндю-дю-радада“ значи „журналистически плурализъм“ или „абсолютна демагогия“. Но така или иначе тя прекъсна речта си, защото бе удивена от опитите ми да „деасемблирам“ домашния компютър. Всъщност „деасемблиране“ би трябвало по моята логика да е културната думичка за „изтърбушване“.Най-накрая към три следобяд приключих с подмяната на хард диска, преинсталирането на нов софтуер и джаджите на жена ми, които бяха абсолютно безполезни и правопропорционално на своята безсмисленост използваха системните ресурси на вече осквернената от мен машина.До края на деня не посмях да натисна нещо друго, което би издало подобието на звука „Цвък“. Разберете ме. По основателни причини. За това и тази сутрин нямаше топла вода в бойлера, а на рибите им свети и през цялата нощ, въпреки протеста на кмета на аквариума, че акулата Пангас е прекопала половината пясък в аквариума от нерви. Да ти имам и почивните дни.

Късметлия. Дано другите почивни дни са по-топли и без цвък. }}} И се вслушай в съветите на Елвира. }}}

Не знам дали предизвиках съдбата, но днес се скапа и бойлера. Просто прекрасно

Честито. Аз пък докато четох материала, си мислех за пералнята, която переше, че нещо бумка, трака, издава едни особени звуци. Като го прочетох и написах коментара си, отидох да видя дали прането се е опрало. И виждам една картинка, която в първия момент ме стресна, но после взех един парцал и взех да обирам водата, която беше заляла цялата кухня. Изобщо върха. Та честито ти! }}}