Винаги очакващ следващото приключение. Едно човече с много мечти и бодяща го реалност, с която не иска да се примири. Вечно търсещ различното, новото. Вперил поглед напред, но помнещ всичко зад гърба си. Душа, чиято единствена животворна среда е действието. Безнадежден романтик, безбожен скептик. Непримирим атеист. Рядко се усмихвам. Още по-рядко се смея. И как бих могъл? В това тяло, което тормозя всеки ден и нощ. Ще си платя за което някой ден. Затова и пиша сега, когато все още  имам възможност. Без значение за какво. Без значение защо. Това е моят живот. Да пиша. Без значение за какво. Без значение защо. Но не съвсем. След като ти го четеш, значи все пак има значение. Можеш ли да ми си отговориш на въпроса защо четеш? Ще ти кажа. Защото има кой да пише. Благодаря ти. Защото ако нямаше кой да чете аз нямаше да пиша. А ако не пишех щях да бъда един нещастен човек. Отново ти благодаря. Че ме правиш щастлив. С безплътното си присъствие. За шарещите ти очи по тези редове. Където и да си. Каквото и да правиш. Какъвто и да си. Благодаря ти.