Загубена в спомените длан.
Отдалечена и почти изгубена.
Докосната преди душа.
По мое настояване изровена.
И още по далечна.
Унижаваща ме красота.
Захвърлила ме памет.
Някъде в небитието.
Погребани писма.
Които още помня.
И протегнатата ми  ръка.
Губеща се в мрака.
Лудост обречена на гибел.
Защото така е по-добре.
Така да бъде.
Забравен бях веднъж.
Забравен може би и два пъти.

Има хора, които не можеш да забравиш. Те винаги остават като един хубав спомен. }}}

Понеже става въпрос за помнене и забравяне, то искам да пусна един линк, имащ малко връзка с написаното. Получих го тази вечер по имейла и много ми хареса. Затова реших да го пусна тук: Адресът е: http://tekstove.info/browse.php?id=3899 - ако някой реши може да го чуе. Песента изпълнява Ерос Рамацоти. }}}

Искам да попитам, дали един мъж може да разбере когато нещо е лично за него и за никой друг.