Събудих се и станах. Бе късно. Към три през нощта. Излязох на терасата и запалих цигара. Загледах се в кървавочервената жар. Една юлска топла нощ и лек вятър. Замислих се. За това, че може би любимата жена е като цигарата за страстния пушач. Втренчен в червената мъждукаща светлинка, в главата ми започнаха да набъбват аналогии. И колкото повече мислех, толкова повече се учудвах колко правилни са те. Приликите между любимата жена и цигарата.
Искам тя да е първото нещо, което виждам, когато се събудя.
Искам винаги да е до мен. Независимо къде съм и какво правя.
Изпитвам нужда от нея винаги. Когато съм нервен, пил, неспокоен, удовлетворен. Когато шофирам, работя, почивам.
Вглеждам се в пламъкът в нея.
Ядосвам се, когато някой друг й посегне.
Колкото и да ми казват, че тя ще ме умори аз не им вярвам.
Изпадам в паника, когато я няма.
Зависим съм от нея.
Някак си знам, че тя ще ме вкара в гроба, но не ми пука за това.
Винаги проклинам, че давам много пари за нея, но винаги ги давам, защото не мога без нея.
Здравия ми разум подсказва, че трябва да спра срещите си с нея, но не мога.
Не искам никога времето ми с нея да свършва.
Изпитвам удоволствие, когато я паля.
Знам, че тя ме убива по най-нежния възможен начин. И това ми харесва.
Единственото, което искам е да е близо до устните ми. Винаги.
Някои ще кажат, че има нещо куцащо в тази аналогия. Че винаги накрая ще остане един изпушен фас, който трябва да захвърлиш. Че любовта изгаря така, както догаря и цигарата между пръстите ни. След това идва ред на следващата. Явно имат право. Но за мен цигарата и любимата жена си остава винаги една и съща. Независимо колко пъти ще я паля и захвърлям. Една единствена.
05.07.2008 10:54
