Страхът!
Твърде рядко говорим за него. Толкова ни е страх от страхът, че дори избягваме да мислим по този въпрос. Неизбежният край, с който ще приключи всичко. Тогава, когато ще загубим всичко. Може би тайно си позволяваме да поразмишляваме, но тогава изтръпваме и бързаме да се отърсим от тези черни помисли. А не би трябвало.
Звучи прозаично, но е много вярно твърдението, че за да преодолеем страхът трябва да се изправим срещу него. Не говорим са смъртта, затова съществуват какви ли не догадки, предразсъдъци, слухове и истории. А страхът от смъртта е толкова завладяващ, че само ако се замислим сериозно ще стигнем доста далеч. Страхът от неизбежния край е дълбоко вграден в нас, повече отколкото можем да си представим. Всъщност това е нещо напълно нормално. Естествено е да се страхуваме от смъртта, но понякога този страх е прекалено силен, че ни обсебва. Нека заедно се изправим срещу този страх. Нега се изправим срещу самата смърт. Нека бъдем логични. Може би дяволът няма да е толкова черен. Да започнем от тук:
Защо умираме? – Най-простият и верен отговор на този въпрос е – “Защото така!”. Тъп отговор, който обаче обяснява всичко. Вселената, в която живеем е хаосогенна. Това е константно състояние на нещата. /Нека религиозните от вас не надигат гласове на протест. Ще стигнем и до там. / Всичко топло изстива, всяка структура се разрушава, всичко създадено деградира. Живият организъм е сложна система, която е подложена на съществуване в такъв тип среда. Именно поради тази причина живият организъм обаче /парадоксално/ съществува по начина по който го познаваме. Живият организъм е шедьовър на природата. Той е единственият обект, който притежава уникалното качество да оцелява в тази стремяща се да го унищожи среда. Това е репродукцията. Това, което пък отличава високоразвитите форми на живот от ниските е, че високоразвитият жив организъм може да се усъвършенства чрез избирателната репродукция и да еволюира. Но живият организъм като единица започва да умира в момента на неговото създаване. Това е природен закон, срещу който ние не можем да направим нищо. Но е хубаво да го приемем и разберем. Единствените усилия, които развиваме е да отложим този край. Съвременното здравеопазване прави огромни пробиви и усилия да запази живота колкото се може по-дълго. Но не може да спре деградацията.
Какво има отвъд? – “Никой не знае”. Нашият вроден страх от смъртта и края на нашето съществуване ни кара да мислим, че смъртта е просто прелюдия. Това ни дава надежда и успокоение, че краят не е нищо повече от една граница, която ще трябва да прекосим. Макар и да няма нито едно научно доказателство в подкрепа на тази теория, милиони хора просто вярват, че смъртта не е края. Във всяка една религия почиват твърденията за живот след смъртта. Дори тези твърдения са така майсторски еволюирали във времето, че съвременният човек става вярващ, само защото това ще придаде смисъл на неговият живот отвъд. Простичкият отговор е, че ние нямаме представа дали има нещо след нашата физическа смърт. Това е извън нашето полезрение. Всяко едно незнание поражда спекулация. Тези спекулации са религиозните вярвания. Всяка една религия използва страхът на обикновения индивид за да спекулира с него и да накара човек да повярва, че ако живее според каноните в живота отвъд ще го чака нещо хубаво и добро. Всъщност ние просто не знаем и няма начин да разберем. Знам, че съществуват хиляди твърдения, истории и хипотези, но те не почиват на нищо солидно.
- Защо се страхуваме от смъртта? – “Защото това е част от безкрайно повтарящият се цикъл на оцеляване”. Първият инстинкт във всеки един организъм е инстинктът за самосъхранение. Без него ние нямаше да бъдем тук. Всеки организъм се води от две неща. Първо – да съхрани живота си колкото се може по-дълго и Второ – да се репродуцира. Това са двата фактора, които са генетично заложени в нас. Без тях животът нямаше да съществува. Той щеше да загине в момента в който се е родил. Замислете се за момент, че изведнъж инстинктът ви за самосъхранение изчезне. Вие ще умрете в рамките на няколко часа ако не пазите живота и здравето си. Замислете се също така, ако в един момент всички живи организми загубят инстинкта си за репродукция . Животът ще изчезне. И за да не стане нито една от двете хипотези факт, затова ние все още съществуваме.
- Какво е смъртта? – “Смъртта е настъпилото състояние на живата материя, когато тя няма да може да изпълнява своите функции като такава вследствие на деградацията. В един момент високо организираната жива материя се срива. Една добра аналогия са пясъчните замъци. Те се сриват, когато влагата, която придържа песъчинките изчезне. Всяка една смърт не настъпва моментално, макар и да не можем да разберем процеса на външен вид. Просто деградацията отнема по нещо от нас през всяка една секунда на нашето съществуване. И сега, докато четете това, вие се приближавате до неизбежният край. Звучи стряскащо, но аз не съм ви обещавал библейски надежди и фанфари.
- Можем ли да познаем, кога сме на прага на смъртта? – Колкото и странно да звучи отговорът е “Понякога да” . Ние можем да познаем финалната фаза на деградацията ако е достатъчно разбираема. Ако смъртта настъпи внезапно поради някаква внезапна физическа интервенция например естествено няма да успеем, но един човек винаги познава кога каузата е загубена. В много медицински проучвания и изследвания можем да намерим изводи, че внезапното подобряване на състоянието на един безнадеждно болен е сигурен знак за настъпващата смърт. Това е така, защото изправен пред неминуемата смърт живият организъм отприщва всичката му останала енергия в запас. Какъв е смисълът? Простичко казано – “Последната надежда”.
И след този доста черен пост, който написах е време да поразсъждавате. Както аз, така и вие. Да преосмислим мирогледа си, да разберем че едно съществуване винаги ще завърши със смърт. Това, което можем да променим, е да направим своето собствено съществуване пълноценно. Не само за нас, но и за тези, които ще продължат да се борят с деградацията. Това е еволюцията. Това е нашето най-висше оръжие срещу тази среда. Ние притежаваме съзнание/което е също плод на еволюцията/, нека традицията да продължи. Да мислим за тези, които остават след нас. Живота ни е следствие на репродукцията и еволюцията. Това, което трябва да направим е просто да продължим. Както всеки друг жив организъм. Нищо сложно. Да вземем това което знаем и да го предадем на тези, които ще продължат напред. Сигурно трябва да поставим следващия въпрос – “Къде ще свърши всичко?”. Моят простичък отговор е – “Нямам представа”. Просто защото ние не сме еволюирали достатъчно за да разберем отговора на този въпрос. По всичко личи, че в края на краищата деградацията ще победи. Вселената изстива и се разширява. След около 500 милиарда човешки години и последната звезда ще бъде изстинала. Освен ако животът не намери начин да се справи с всичко това. Един арменски учен бе казал, че една предполагаема висшата форма на живот няма да се съобразява със средата в която живее, а ще преобразува тази среда така, както й е удобно. Може би каузата не е съвсем загубена. Може би.
