Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2008 19:49 - За загубеното портмоне, малките неща, по-сериозните изводи и генералните обобщения.
Автор: brix Категория: Други   
Прочетен: 2083 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това се случи преди 7 месеца. Късната есен на 2007 г.  Аз и съпругата ми разхождахме нашата 6 месечна дъщеричка по касъчките. И пред входа не един блок седи на пейката една възрастна женица и плаче. Като малко дете. Със сълзи. До нея две или три баби я успокояват. Помислих си, че нещо много лошо се е случило на тая старица. В днешно време направо човек не знае какво да си мисли. Всичко става. Женицата реве, та сърцето ти да се скъса от жал. Не ме стърпя и отидох да видя какво става, а жена ми продължи по улицата с количката. През главата ми мина какво ли не. Че на тая жена син или дъщеря или внуче е починало- такава крещяща скръб от жена на 80 години… Но работата била съвсем друга.

            Жената си хванала такси до стоматологичната поликлиника, минала си там процедурите при зъболекаря и на връщане като плащала си забравила портмонето, в което имало 20 лв. Бях малко шокиран, честно да ви кажа. Така да ревеш за едни 20 лв. Е, неприятно е, но всичко се случва. По е страшно да си загубиш ключовете, личните документи, но това са 20 лв. А жената просто се съсипва от рев. Беше ме страх да не получи удар или нещо подобно. Вярно, за пенсионер, който получава 100 лв. пенсия 20 лв. са си пари. Дори мога да кажа доста пари. Тя женицата с тези 20 лв.  си плаща тока. Къта си ги, но господи това са 20 лв. Спокойно бабо, ще ти намерим портмонето – започвам рицарски аз. В нашият малък град има всички на всичко 5 таксиметрови фирми. И започнах една по една да звъня на диспечерите – да запитат по радиостанцията шофьорите дали  са возили тая женица. В една от фирмите имаше надежда. Един от шофьорите каза, че е возил жената на отиване, но на връщане/когато си е забравила портмонето/ няма никаква следа. Изговорих телефон сигурно за около 10 лв., но така и не можах да открия загубеното портмоне на старицата. На връщане може и да е бил някое частно такси, но просто нямаше как да се добера до него. Каузата бе загубена. Но не съвсем.

            Казах на старицата, че съм проверил всички фирми и не можах да открия въпросното такси. Но жената вече бе спряла да плаче. Дори се усмихна. Попита ме как се казвам, пожела ми господ здраве да ми дава, погали ме по лицето и после хваната под ръка от другите баби се скри във входа на блока. Останах поласкан и мигащ на парцали с мобилния си телефон в ръка. Тръгнах си, обадих се на жена ми да я питам къде са и докато крачех по улицата в главата ми постепенно сякаш узряха нещата.   И сега е времето да пофилософствам. 

            Жената плачеше горещо и неистово  за едно загубено портмоне в което са шумолели едни заветни 20 лв. Всъщност обаче 20-те лева не са причината. Жената плачеше. Като малко дете, което се е ударило в ръба на масата. И както майката успокоява детето, така и старицата имаше нужда не толкова някой да й ги върне, а да я успокои. Да почувства както детето, че не е само в болката си, така и старицата, че някой е съпричастен и се опитва да помогне. Затова и малките деца и старите хора си приличат. Защото са беззащитни и слаби, но има и още нещо. Те желаят подкрепа от някой. Някой който му е жал, някой съпричастен. Някой Човек. Аз не помогнах на тази женица по какъвто и да било физически начин. Нито и дадох пари, нито дори я потупах по рамото. Просто показах моята съпричастност и помогнах с това, което мога. Тръгнах си удовлетворен. Че помогнах, макар и с нищо материално. И се почувствах Човек. Нека пием за малките деца, които тепърва ще се учат, нека да пием за старите хора, които ще ни научат, нека пием и за самите нас си, че сме облагодетелствани да учим и да научаваме какво е да си Човек. И ако видите малко плачещо дете или плачещ стар човек или просто човек в нужда трябва да направите само едно – помогнете. Няма значение с какво. Помогнете.  Това е да си Човек. Искрено се надявам да се вписвам в това определение.

 

 



Тагове:   неща,   Малките,   обобщения,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zari - Браво!
03.05.2008 18:00
Трогнахте ме! Наистина сте голям Човек!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brix
Категория: Други
Прочетен: 419195
Постинги: 108
Коментари: 267
Гласове: 522
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031