ПОЛУФАБРИКАТ
Във всеки уважаващ себе си хранителен магазин вече можем да намерим продукти, които общо наричаме полуфабрикати. Дори и направо шеговито можем да наречем завършени фабрикати – салати, печени меса, пакетирани порции. Изглеждат на приемливи цени и готови за незабавна употреба. Всичко е наред, но това с тази незабавна употреба мен лично ме смущава. На тарелката, озаглавена „Ориз с кюфтенца” не можем да видим нищо друго освен цената. Срок на годност- не. Оптимална температура на съхранение – не. На няколко пъти съм стигал до горещи дебати с продавачите в магазините по този въпрос. И на моите конкретни запитвания се отговаря с уверенията, че видите ли, господине, всичко е прясно. Ако бях вярващ щях да се съглася с тях. Ако бях Къци Вапцаров щях да кажа двусмислено „Риск печели, Риск губи”. Ако бях един Петър Младенов бих ви казал – „За бога братя, не купувайте”. Но не съм нито един от горепосочените. Тук би трябвало да има едни контролиращи институции, които да се поразходят с кочана с наказателините постановления по хранителните магазини. Но явно са заети с други по-важни мисии, които остават на заден план качеството на полуфабрикатите, която се предлага по магазините. От мой предишен опит с „такъва” органи разбрах, че на тях всичко трябва да им се обясни простичко с надеждата, че може би ще зацепят за какво иде реч. И специално за тях - аз съм един средностатистически потребител, които простичко желае върху всяка опаковка на полуфабрикат да е написано, до кога аджеба съдържанието е годно за кльопане. Какво ще кажете да направите нещо по този въпрос, а? Знам, че не е редно да работите за да взимате заплати, но все пак...