Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2008 22:21 - Откровения нудист или зачуления индивид?
Автор: brix Категория: Други   
Прочетен: 2668 Коментари: 6 Гласове:
0



Откровения нудист или зачуления индивид?

 

            Дълго време се чудех дали да пусна това мое писание. Исках да го създам, но не знаех какво точно да напиша. Нямах представа дали ще мога да бъда обективен и достатъчно красноречив за да бъда разбран правилно. Сега също нямам и най-малка идея как ще бъда възприет. Така или иначе обаче, смятам че най-простото решение е да напиша това, което мисля. Това никога не е било грешна тактика. Или поне не тотално погрешна. Във всеки случай рискувам да стана отегчителен, за което се извинявам предварително. За мое оправдание ще кажа, че човешките отношения са нещо, което не би могло да бъде анализирано за една,две, сто или хиляда страници. Моето е просто една малка хапка.

            Всички ние рано или късно в живота си стигаме по един или друг начин до извода, че човешките взаимоотношения са много сложни. Има множество променливи, които се размножават в безкрайни вариации. Предполагам, че някои от вас са експериментирали в тази насока- за да задоволят любопитството си или за да постигнат нещо повече в отношенията си с някой човек. Психологията на общуването е стигнала според мен удовлетворяващо далеч в това отношение. Има книги и обособена наука, която разглежда  дори езикът на тялото като средство за общуване. Може би тепърва хората ще трябва да разбираме и оценяваме колко комплексни са нашите отношения помежду ни. Аз няма да се нагърбвам с това, защото си признавам, че не мога.

            Всички не сме виждали по книжарниците книги за приложна психология. Не искам да коментирам тяхната истинска стойност или качество. В интерес на истината съм чел десетки такива. Понякога си ги купувам от  любопитство, някой път  защото си мисля, че ето тази книга е писана точно за мен. В повечето случаи оставам разочарован. Техните корици ни привличат с простите си решения на въпроса: “Как да разрешим проблемите в работата си”, “Как да работим за един пълен идиот”, “Как да защитим нашата лична територия” и т.н. Това, което ги обединява, е ключовият въпрос “Как да си реша проблема?”.  И отговорите в книжарницата изглеждат необикновено лесно. Купуваме си книга, прочитаме я и коригираме нашите отношения. Мисията е изпълнена, всичко добро, много здраве. Книги, наредени на лавиците, като наръчници, които да ни научат как да се държим с околните. Що за глупост е това? Прочетох десетки книги и нито една от тях не ми даде и най-малка следа за идея как би трябвало да бъда такъв или такъв. Не ми се чудете. За мен отдавна това е просто хоби.  

            Винаги съм се питал дали трябва да бъда напълно откровен с хората, които представляват моето обкръжение. Или да бъда лицемер. Да ги лъжа, да играя някаква извратена изобретена на момента роля за да мога да постига своето – да получа доверие или да ги респектирам например. Или да бъда будала, която си казва като на диктовка това, което всъщност мисли. В единия случай ще се превърна в манипулативно чудовище, в другия – човек, който е достатъчно предсказуем, за да бъде въртян на пръст. Всеки рационалист би казал, че истината е някъде в златната среда. Да бъдеш лицемер с едни, и откровен с други. Последното звучи като гениално решение на грандиозен проблем.  И повечето от нас го правят. Разграничаваме хората на такива с които можеш да бъдеш отровен и с такива, пред които лицемерничиш.  Всичко е наред. Ние всички така правим. И това състояние ни удовлетворява.  Нека експериментираме малко.

            Ами ако в един момент кажа на моята колежка колко много ме привлича.  Предвид всички обстоятелства да речем. /тях оставям на вашето въображение/.  Тя може да е омъжена, аз женен. По-добре ли е да тая това привличане в себе си или просто да изразя своите чувства в подходящ момент? Да поема ли риска или просто да продължа да трупам мечтите си някъде дълбоко в мозъка си с надеждата, че всичко ще премине.

            Да бъда ли абсолютно логичен и прям спрямо шефа си когато той явно прави грешка? Да рискувам ли и да му кажа какъв глупак е всъщност, или да оставя нещата да стекат от само себе си? Или дори да одобря неговата глупост?

                        Струва ли си да бъдеш лицемер? Да се преструваш? Да лъжеш? Какво печелим от това? Какъв е смисъла да заблуждаваме? От друга страна ако бъдем абсолютно откровени губим много. Щом паднат бариерите остава само достойнството, честта че сме такива каквито сме. Че казваме нещата такива, каквито ги виждаме. Ние автоматично приемаме, че да си откровен значи някой да се докосне до нашето собствено “аз”. Този акт в повечето случаи приемаме като омърсяване. Като набег на чуждото съзнание в нашето такова.

            Да бъдеш будала или лицемер? Да бъдеш откровен с всички или да поставяш бариери? Или да бъдеш над това по своя собствена преценка. Да решаваш кой заслужава твоето доверие и кой твоето заблуждение. Ако всички бяхме лицемери нещата щяха да са още по-безбожно сложни. Ако бяхме всички будали, отношенията ни биха били пределно прости и разбрани, макар понякога и в наша вреда.

            Надявам се, че всеки ще намери своят отговор. Своята  преценка. Да лавираш, или да се изправиш като гола вейка пред чуждите погледи.

            В по-широк смисъл погледнато ние винаги желаем да има бариери. Затова и по дяволите прикриваме интимните си части на плажа, макар и другите да знаят в общи линии какво се крие под тях. И така, както покриваме физиологията си, така прикриваме и съзнанията си. Може би това е правилно. Може би не. Самият факт обаче, че нудистите са свалили тази физиологична бариера нас ни плаши. Те не се срамуват от това, което са. Те нямат нищо против някой да се заглежда в телата им. Но ние ги приемаме като “хаховци”. Някой може ли да ми отговори защо, без да се уповава на нещо натрапено? Бих могъл да продължа с други аналогии, но не смятам, че не е необходимо. Схванахте логиката.

            Ако трябва да решим дали да бъдем откровени с някой то значи да си свалим дрехите пред него и да покажем какво всъщност мислим и какви всъщност сме. Ние разкриваме телата си и съзнанията си обаче само пред определени хора. Тези, които смятаме, че заслужават това. Ние преценяваме. Ако аналогията с това да разкриеш съзнанието си и тялото си важи, то тогава стигаме до един колосален парадокс. Че в днешно време дрехите стават все по-оскъдни, а бариерите пред искрените контакти все по-масивни. Може би моята аналогия не е подходяща или просто нещо много странно става в нашите взаимоотношения. Питам се накъде отиваме.

           



Тагове:   откровения,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. madchemist - Бре!
25.02.2008 22:46
Много добър текст!
цитирай
2. анонимен - A-...
26.02.2008 19:15
Много добър текст и го прочетох с удоволствие, но Нне ми помогна с него Брикс. Сериозно ти казвам, а аз имам точно такъв проблем в момента. Кога човек греши? Когато по някаква асоциация повярва на някой и той не знае защо и реши да му каже нещо, а отсреща му се карат за това. Защо всичко е толкова безмислено.... И най-вече защо наистина вярваме в тези които не заслужават това. Грубостта колкото и да не ми е в кръвта се обажда когато същите тези хора на които протягаш ръка ти отвърнат с грубост. Съжалявам наистина че доверието е толкова кът в днешно. Рядко човек може наистина да разголи душата си пред някой. В повечето случаи това е грешка. Напиши още нещо Брикс....
цитирай
3. анонимен - A-...
27.02.2008 00:25
Пак го прочетох и си мисля, че съм против това човек да е лицемер. По-добре да премълчи истината такава, каквато е, отколкото да се прави на това което не е. Защо откровението в днешно време се брои за "будализъм"? Между другото има доста откровени хора. Напоследък забелязвам на някои места точно такива. Точно откровението е рядкост, лошото е когато се каже на неподходящия човек. Тогава се слага и бариерата и нещата потъват, колкото и да ти е симпатичен той. Не мисля, че откровението би било вреда спрямо подходящия човек, но би те унижило именно то, когато попаднеш на човек, който се прикрива и показва само най-повърхностното от себе си. Книгите не биха свършили никаква работа, ако психологията не е кодирана в човека. Животът е по-добър от една книга. В него има всичко. Единственото което не бих направила на този свят е да експериментирам с човека. Когато си откровен с някого разкриваш душата си. Тялото остава скито. А дали той ще разбере това вече е въпрос. И като за край: Струва ли си да бъдеш лицемер? - НЕ. Откровена съм. Не бих излъгала защото лъжата не е от любимите ми занимания.
цитирай
4. анонимен - Истината е някъде по средата
01.03.2008 08:20
Истината наранява,не всеки може да преглътне горчивия хап. Затова понякога спестяваме някои откровения особено към обичните си хора,приемаме ги такива каквито са. Директната истина понякога влошава обстоятелствата, а и вероятността да бъдеш разбран правилно...съмнявам се в че има смисъл. Въпреки това съм се старала да съм откровена,хапката е горчива.
цитирай
5. анонимен - A-...
01.03.2008 23:38
Да, златната среда е винаги от полза, стига човек да е добре ориентацията. На практика излиза, че за него няма ляво, дясно, горе,долу, а само среда. Сигурно си прав/а анонимен 4, но това не е ли доброволно отказване от много неща които могат да ти сеслучат в живота. Само средата ли може да ни накара да се чувстваме добре? Напоследък чета доста блогове, даже тазивечер открих един, който хич не е безинтересен. http://piccola.blog.bg/rss.php - Човек винаги може да прочете нещо което си заслужава, а дали всъщност истината е в блога, понякога го приема със съмнение. Стигам до извода обаче, че сега наистина рядко хората могат да се разбератчовешки, камо ли нещо друго. Наистина смисъла се губи и се отказваш доброволно и без да теглиш на картара нито "за" нито "против".
цитирай
6. анонимен - Здравей
27.04.2008 23:29
Мислил ли си да ги пренапишеш за книга и да ги публикуваш? Според мен ще стане много добро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: brix
Категория: Други
Прочетен: 419191
Постинги: 108
Коментари: 267
Гласове: 522
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031