Пожелавам на всеки следното изживяване. Точно когато имаш нужда от пари за да си купиш нещо, точно когато искаш истински нещо/разбира се достатъчно реалистично/ съдбата да ти сервира съвсем неочаквано едни пари с които можеш да си го позволиш. В такива моменти ти идва да се усмихнеш, да щракнеш пръсти и да кажеш – “Все пак не съм чак такъв карък”. В моят случай съдбата ме потупа по рамото с неочаквана сделка за продажба на един непотребен ми вече наследствен имот. Идеално. Мечтаех си за мощен бензинов семеен автомобил с който да сменя мъничкото Клио, което карах вече четири години/ Между другото Рено Клио е прекрасна кола. Единственият й проблем е, че е мъник. Особено когато малкият багажник й беше зает от огромен активен буфер по моя вина. /Все пак като ще е гарга да е рошава/. Особено, когато под капака се криеше едно мааааалко 1.2 литрово бензиново моторче.
Наистина мразех да карам, когато ходим на почивки. Наблъскана до безбожие, с малка мощност. И като тръгна да изпреварвам някой натоварен камион се изпотявах.
Да инвестирам в един по-нов, по-широк, по-мощен автомобил е нещо съвсем в реда на нещата. След три месеца търсене, оглеждане, питане, обикаляне, нерви и дилеми се спрях на един единствен автомобил. Волво В40 с двулитров вентилиран турбилиран мотор, който разполагаше с мощност от 160 к.с. Само няколко киловата мощност преди гилотиниращият акциз. На всичкото отгоре беше комби, което аз предпочитах, на всичкото отгоре беше сив, който цвят ми харесва, на всичкото отгоре беше добре запазен за своите 10 години възраст, и най-накрая навръх всичкото отгоре имаше богат набор от полезни екстри. Огледах добре автомобила. След седем години образование – “Транспортна техника” имам самочувствие, че мога да мисля като завършен технократ. И бога ми, тази кола си струваше 9-те хиляди лева. Намерих тази кола в една автокъща в Добрич съвсем случайно и толкова ми хареса, че исках веднага да я купя. Жалко, че нямах парите в себе си, беше събота, нямаше как дори да ги изтегля от банката или да наредя банков трансфер, нямах и пари с които да я капарирам. От желанието да я купя до това да я купя ме деляха два дни. Два почивни дни. Два заснежени декемврийски дни. Тръгнах си от автокъщата в Добрич с плахата надежда, че може би всичко ще мине добре, че след два дни ще отида, колата ще бъде там, аз ще си я купя и след това ще разказвам на приятелите си за цялата тази работа. Е, аз и сега разказвам, но историята не с толкова щастлив край.
Не пожелавам на никой следващото изживяване. Следващата сутрин започна много, много лошо. Събуди ме моят колега, с който заедно обикаляхме за да си купи и той автомобил. Случйно проверил в интернет и видял, че офертата вече не съществува. Изтръпнах. Звъннах на автокъщата и страховете ми се потвърдиха. Няколко часа по-късно от моят оглед колата бе вече купена от някой друг. В брой. Само 24 часа преди аз да мога да я купя. Знам, че не е хубаво да се псува. Но аз псувах като каруцар. Изпуших кутия цигари, псувах непрекъснато пред семейството си. Вулгарно. Тръшках и блъсках, че даже и жена ми не посмя да ми направи забележка. /Между другото жена ми има едно брилянтно качество. Знае, кога да замълчи. А това за жена е огромно постижение./ . Вечерта излязох с приятели, напих се хубаво и си казах че аз в следващите 48 часа ще имам кола. Мощен, бензинов, комби,сив, с полезни екстри.
Така и стана. От същата автокъща аз си купих сив Опел Вектра, 98 година топ изпълнение СДХ. Двулитров вентилиран мотор, климатроник, тракшън контрол, ел. пакет, темпомат, плюшен салон, борд компютър, джиджи биджи, разбираш ли. А аз много мразя Опел. Което е най-грозния момент в цялата история. Нали знаете, че понякога сме толкова обсебени от желанието, че за някои възпиращи аргументи просто махваш с ръка и казваш”Е, голяма пък работа”. Аз направих компромис със собствените си виждания.
Но в края на краищата, това което най-много си ненавиждал ще ти се стовари на главата. И то не случайно, а защото направих всичко възможно това да ми се случи. Да чукна на дърво обаче досега всичко е наред. . Което ме навежда на мисълта че понякога, но само понякога, импулсивните решения не са чак толкова неправилни. Смених два плеъра за един месец, защото евтината серия на “Пайниър” просто са загубеняци откъм “кар аудио” в сравнение със “Сони”. Инсталирах активния си буфер в багажника- аз просто не мога да живея без музика в колата. Можех разбира се да чакам с надеждата, че видиш ли следващата оферта за автомобил ще е по-добра. От друга страна обаче да чакаш нещо по-добро е идеалното оправдание че те е страх да сложиш главата в торбата. Страх те е да вземеш решение, защото след това може да съжаляваш. Но тогава когато купуваш кола май всичко се свежда до това как да се прецакаш възможно по-малко За обоснование на моята импулсивна постъпка мога да кажа, че е сравнително лесно да вземеш някакво решение и после да умуваш пред създалите се обстоятелства. А както се вижда съм много добър в това.
В интерес на истината аз не бях единствения в този ден, който се поддаде на импулса. Моят брат, върл сектант на Ауди- Фолксваген, си купи Ланчия Либра. А моят колега, търесещ кола за около 5 хиляди затъна в допълнителни заеми за да може да си купи автомобил за 7 хиляди.
След този изпълнен с емоции ден – тримата глупаци седнахме на бутилка червено вино в едно заведение. И разговорите се въртяха главно около темата”Ние каква я мислехме, а тя каква стана”.
Но аз не съжалявам. Защото в един момент ти писва и си казваш, че трошиш прекалено много нерви. А това е някаква си кола. Вече моята. Но не съвсем.
ти на акциза му викаш "гилотиниращ" ама май трябва да го вдигнат още и да го прилагат за всички коли, та белким се поразтикат малко всички тези баракуди.
