Ние мъжете сме много странни същества. Често жените ни оприличават със свине. И между другото това не е далеч от истината. При добро хранене ставаме дебели, лакоми сме и много много не отбираме. Ние си падаме малко нерези, в повечето случаи сме писюри. Обичаме да бъдем нъмбър уан, но това много рядко ни се уддава. Мислим си, че командваме парада, така както смятаме, че когато го вкарваш значи, че си по-добрият. Смятаме жените за даденост, за наше едва ли не притежание. Мислим си, че сме много над тях. Но сме глупаци. Всеки мъж малко или много е глупак. Вервайте ми.
Хм, мисля че бях доста критичен. Това не значи, че сме гола вода. Ние имаме физическата сила, ние сме стълбът, който крепи семейството. Ние сме тези, които можем да понесем всичко. Ние сме тези, на чиито рамене тежат думичките – достойнство, чест, мъжество. Докато растем пред нас се изправят все по-трудни за преодоляване препядствия, все по-големи планини за изкачване. Ние търсим своето призвание някъде далеч напред. Но имаме нужда от подкрепа. От едни хора, които имат по-малко израстъци от нас. От хората, които ни карат да бъдем пълноценни. Без тях щяхме да се перчим един на друг, но нямаше кой да бъде свидетел на това. Те ни вдъхновяват, те ни карат да се държим детински, те са тези, които ни допълват. Те придават смисълът на нашето перчене, на нашата борба. И най-коравия мъж може да стане котенце пред един женски поглед. Това сме ние. Като стоманата, която изглежда жилава, здрава и непобедима. А жената е пещта, която ще ни култивира, закали и ще ни придаде форма, която тя желае. Тя ще ни направи инструмент, тя ще сътвори от нас нещо ползотворно и по женски красиво. Може би тези мои думи няма да се харесат на всички. Но ако опрем ръка на сърцето си, уважаеми мъже ще си признаем, че има жени с главно Ж. Но те са щастливки. Защото те жадуват за своят рицар. Те са посредсвени, предсказуеми, романтични. Те са нашето отрицание, нашето желание. Нашият елексир за щастие. Те желаят именно нас. Те не могат да съществуват без нас. Те горещо желаят нашата мъжественост. Ние за тях сме мъжете с главно М.
Моята съпруга ме промени. Тя е моят коректив, моят филтър на мъжките ми посредствености. Моята ключалка. Моето призвание. Моят изтрезвител, моята светлинка в края на тунела. Моят бръснач, физическия израз намоята съвест. Моята любов, моето успокоение, моята грижа. Моето момиче.
Великата игра на природата. Тя търси Мъжът с главно М и жената с главно Ж. За да създаде някой бъдещ човек. Може би мъж с главно М, или жена с главно Ж. Добре дошли на планетата земя.
Нормално.
Поздрави за автора.
Само че често пъти желаната от нас Жена е въображаем образ. В смисъл, че ние си мислим, че тя е едно, но след време истината излиза наяве.
Аз се придържам към твърдението, че няма незаменими жени. Макар че понякога се срещат неповторими.
Нека да ти кажа някои неща, които изглежда не знаеш. В генезиса на мисленето на жените е размножавантето и в тази цялата игра ние сме средство за постигане на тази цел. Всичко останало което казват за обич, за подкрепа и т.н. са глупости, които са предназначени за теб за да се успокояваш, че въпреки всичко, което се налага да понесеш си струва.
И тъй като съм тръгнал да ти казвам истини ще ти споделя още една. Жените са на светлинни години от мъжете във всички направления и никога няма да бъдат нещо повече, защото какато казах, природата им е отредила да поемат в ръцете си размножителния процес, като главен компонент.
Ако имаш дете ще разбереш, че жена ти обича само него, а ти... ти просто трябва да и въвиш зад дебелия и гъз, и да си роб на отглеждането на детето.
Бъди щастлив.
10.02.2008 06:44
12.02.2008 14:09
emil.petkov@free.fr
22.02.2008 22:25