Преди месец и нещо, ако трябва да съм точееееееен 02.01.2008г. трима мъже притиснати от крайния срок на валидността на транзитните номера на автомобилите решихме че е крайно време за регистрация в КАТ. Или както би казал великият чичо Стивън Кинг. "...По късно щяха да осъзнаят, че това решение ги отведе до ужасът....". Няколко поредни дни зорко следях опашката пред КАТ - Силистра. Гениалният ми мозък в пристъп на моментна лудост/ понякога мутираща в няколкодневно перманентно състояние/ измисли, че ще е най-добре да пазим ред пред КАТ колкото се може по-рано сутринта. Вечерта преди въпросния ден моят приятел Минчо отпи от бирата, загледа се във снежните вихрушки навън, потръпна зиморничево и поклати глава: "Това време направи ще ни /тут/ мамата". Аз отпих от моята, начумерих се от болката в зъбите си, потръпнах зиморничаво и поклатих глава. "...Утре ще ни се спре тока...." И така:
Черен екран..... и постепенно изплуващ от тъмнината бял надпис - "Брикс ентъртейнмънт представя"
Надписът изчезва за да бъде замемен от друг - "Един филм на КАТ - Силистра".
Чуват се звуци от свистящ вятър. Черният екран прелива постепенно в образ на светеща улична лампа. На светлината й се вижда снежната вихрушка.
Появява се нов надпис - "РЕГИСТРАЦИЯТА". Екрана бавно потъмнява.
Много близък план - дисплей на мобилен телефон. Стараничен шум - леко похъркване. Дисплея светва - чува се звук от вибриране и постепенно усилваща се мелодия - на дисплея пише "Аларма - 01:30 АМ. Хъркането престава, появява се ръка, която непохватно хваща телефона. Звукът изчезва. Чува се звучна прозявка и светва нощна лампа. Мъжът се е събудил и сяда в леглото. Поглежда към спящата си съпруга и става от леглото. Отива до прозореца и поглежда навън. На светлината на уличните лампи се вижда обилен снеговалеж. Навежда се над кушетката и завива бебето. Затъмнение.
Надпис появяващ се в долният ляв ъгъл на екрана в зелено с шрифт наподобяващ старите електронни дисплеи, придружен със звуци от набиране на текст по клавиатура. Надписът гласи:
СИЛИСТРА 3.01.2008 01:40 АМ
Ситуацията се променя. В близък план ръка в ръкавица, която се стоварва върху ключ за стълбищно осветление. Мъжът дебело облечен слиза по стълбите и отваря входната врата на блока. Камерата се завърта и фокусира върху полузатрупан от сняг сребрист Опел. Мъжът тихо изпсува и започва да разчиства около автомобила си.
Телефонът му звъни с мелодията на "Мисията невъзможна". Мъжът вдига телефона си и следва разговор. Докато говори по телефона, камерата бавно се върти около него.
- Кажи, Минчо!
Звукът от думите на човека от другата страна на линията е приглушен и леко гъгнив.
- Стана ли ма, бульо?
- Ти къде си?
- На бензиностанцията.
- Идвам.
Мъжът затваря телефона си и се качва в колата. Пали. Чува се басов приглушиен звук от заработването на двулитровия мотор. Фаровете светват. Автомобилът с плавен завой и боксуване излиза от паркинга. Камерата следи автомобила, докато стоповете му изчезват в далечината премрежени от виелицата. След като стоповете се загубват във виелицата, камерата бавно се издига иад паркинга и се отдалечава от жилищната кооперация. Виждат се пустите заснежени улици и снегонавяванията. Затъмнение.
Много близък план – предница на автомобил Нисан Примера в покой. Камерата се отдръпва леко назад и плавно се извмества надясно за да прихване паркиращия до нисана Опел. Шофьорът изгася двигателя и фаровете. Камерата продължава да се движи бавно надясно и се завърта около предната дясна част на опела за да проследи как водача слиза от автомобила си, слага шапка на главата и тичешком се отправя към сградата на бензиностанцията.
Смяна на обстановката. Интериор – облята от светлина търговска зала на крайпътна бензиностанция. Бензинопродавача стои зад бюрото си и зяпа в окачения на стойка на тавана телевизор, а седнал до маса в центъра на залата стои русоляв мъж на видима възраст около 30 години, отпива димящ чай от пластмасова чаша и нагъва с настървение баничка. Това е Минчо. Облечен е сини шушлякови дрехи и черен капишон. Чува се хлопване на вратата. Камерата се извърта по посока на шума. В залата влиза водачът на Опела – Боян. На светлината се разкривма умореното му лице с торби под очите. Облечен е с черно дебело яке и дънки.
- Продумва вяло „Здравейте” и се отправя към кафе машината в ъгъла. Пуска си кафе и пали цигара. Минчо с усилие преглъща огромния залък:
- Чу ли се с брат си?
Боян разбърква кафето си.
- Не, но сигурно е на път. – След тези думи през прозорците на залата се виждат два снопа светлина. На плаца на бензиностанцията пристига трета кола – Ланчия Либра. В близък план Боян застанал до прозореца отпива от кафето си. В лицето му се озарява светлината от стоповете на паркиращия навън автомобил.
Следва продължение...