Всъщност думата еволюция може да не припокрива напълно това, което се случва с нас, но поне е достатъчно близо за да охарактеризира какво става с българина през последните 15-20 години. Времето на младата демокрация, преходът, мътните води или както още там може да бъде наречен този период беше и все още е болезнен, труден но и показателен за това което виждаме днес. А то не е особено розово- неусвоени пари по проекти и програми финансирани от ЕС, гърчещата се здравна реформа, корупцията, организираната престъпност и всички аномалии пред които сме изправени през последните години. Тези, живели достатъчно за преди 1989 година си спомнят с носталгия за редицата блага за народа, които тогавашното управление предоставяше. Социално осигуряване, нулева безработица, гарантирано безплатно и задължително образование, почти никаква престъпност. Българинът дотолкова бе свикнал с всичко това, че все още не може да повярва, че всичко това е вече в учебниците по история(но не всички).
А какво става сега? Осигурителни вноски, умопомрачаващи семестриални такси. Безработица или работа без договор и осигуровки, което си е на практика почти едно и също. Дъмпинг на българската земеделска продукция, изнемогващ малък бизнес, малки доходи и цени, постепенно синхронизиращи се с ЕС. Всичко това ни е ясно и въпреки това не го разбираме. Може би защото не можем да повярваме(все още), че държавата като такава не се интересува особено от народа си, стига той някак си да си плаща данъците и да си кротува. Вероятно, защото си мислим, че всичко това е временно и някои ден всичко ще се оправи. Или пък сме изпълнени с наивен оптимизъм, подхранван от някои политици, че след като сме в ЕС всичко ще тръгне като по мед и масло. А може би всичко това взето заедно. Нехаем за бъдещето си, затова не си правим труда да гласуваме когато се налага, затова работим на черно и не се опълчваме на тези, за които работим, не реагираме, когато са засегнати колективните ни интереси, но се зъбим на съседа, че е усилил телевизора си, псуваме пешеходците, респективно шофьорите, ругаем всички, които имат повече от нас, заклеймявайки ги като престъпници. Странна смесица от безразличие и болезнена чувствителност. Не сме сплотени като народ, защото не останахме или ако сме все още тук се залъгваме, че ще е за малко. Затваряме очите си, когато някои руши общата собственост, но вулгарно псуваме, щом някой посегне на нашата. Жалка история, не мислите ли? Дори и да ни отпуснат тринайста заплата тя ще влезе обратно в бюджета месец по късно през гишетата на НАП. Дори и да работим с осигуровки, все някоя вноска няма да излезе в НОИ. Макар и да пазим автомобила си от крадците и дупките, не можем да я опазим от държавата, която я води на строг отчет и ще си иска нейното под формата на винетки, застраховки,данъци. Някак си успели да снабдим децата с всички необходими учебници и помагала, най-вероятно те няма да бъдат одобрени от МОН. Ако кандидатстваме за някои проект по европейска програма, той най-вероятно няма да бъде одобрен, защото има някой друг от някъде си, който незнайно защо се е класирал преди нас. Когато се появи болежка и отидем на лекар, започва да ни боли още повече. Макар да сме си направили труда да гласуваме и тези за които гласуваме спечелят, най-вероятно губещите ще сме отново ние. Съмняваме се в близките си, че ще ни изиграят с делбата на нивите, но вярваме на магическите рендета от теле пазарът. Някак си вярваме и на непознатите социолози с купешки фрази, говорейки ни колко неоправдано скептично сме настроени, но не се и питаме защо за бога излизат пред камерите с раздърпани ръчно плетени пуловери. Вярвахме и брояхме до 800, така както вярваме и сега, гледайки към новата ни столица Брюксел. Възхищавахме се и вярвахме на добрият генерал от полицията, четейки за престрелките между онези с прякорите. Започнахме да вярваме и в потенциала на младото поколение, нищо че децата ни си падат малко наркомани и касапи.
Ами това е. Вярваме. И сме безразлични. И чувствителни. Скептици и наивни оптимисти. Е, може би това не е точно еволюция на българина. Да си го кажем честно, това си е жива деградация. Не очаквам да ми повярвате, защото най-вероятно вече сте повярвали на някой друг, че все пак това е еволюция и вървим напред. Всъщност накъде?
23.02.2008 00:05