Постинг
08.08.2007 21:25 -
Моята история с халката
Автор: brix
Категория: Други
Прочетен: 1551 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2007 20:59
Прочетен: 1551 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 09.08.2007 20:59
Първо става въпрос за венчалната халка. 
Да не стане грешка нещо.
Искам да ви разкажа, какво неприятно приключение ми случи докато бяхме в Каварна. Дано ви е интересно.
Преди три седмици тръгваме две коли за Каварна. За събота и неделя да си "осолим морковите" както се казва. В 7 бяхме там, по едно кафе и като невидяли бух на плажа да си печеме гъзарете. Ама нали по това време бяха големите жеги и предвидливо си заехме местенце под една голяма върба. Тя отначало си беше обикновена върба, ама като се съблякох стана плачеща върба.
Като влязох във водата усетих две неща - 1. Сърмите станаха на стафиди и 2. Венчалната ми халка много подозрително взе да се мандахерца по пръста ми . Викам си дай да я сваля, че да не стане някоя беля. Излязох на плажа и си прибрах пръстена в чантичката. Цял ден пекане, къпане,пекане, къпане, бира, къпане, бира, къпане, печене, ядене, бира, печене, бира, печене, бира, бира, бира, печене.
И така неусетно - настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, море зашуми, вятър повее, Каварна пее "Хеви Метъл Копеле". /Простете ми за лиричното отклонение/.
Излизаме по заведенията нали малко на иедене и пиение. По пътя се усетих, че пръста ми нещо му е некомфортно и си бъркам в чантичката. Тук пръстен, там пръстен. Обърнах я с главата надолу- тц. Празно.
Няма пръстен. Ей сега я увапсах викам си - МАЛИИИ. Като се прибера жената ще ме утепа. Сядаме на едно заведение ама то стомаха ми свит. Нито ми се яде, нито ми се пие.Тъпо, тъпо. Припомням си аз, че на плажа съм си отварял чантичката за цигари и пари и понякога съм забравял да я затворя. Е те там ти е грешката, тъпанарино. Връщам се в хотела, обърнах и Рьоне наопаки, ама то Клио. Какво да го ровя.Един буфер и пет седалки.
Кесий, чанти няма пръстен, няма дявол. Намерих едно бурканче сладка царевица под седалката дето съм ходил на риба. Ясно откъде е идвала странната миризма на вкиснато напоследък. Но това е друга тема. Легнах си, ама се въртя като пумпал. То и леглото едно изтърбушено да го таковам и него. На сутринта ставам, правя си три в едно и газ на Реното към плажа. Казвам си ще ситя пясъка кво ли но ще си намеря пръстена. Ентусиазма си отиде като видях каква площ трябва да преровя. Даже и гларусите взеха да ми се смеят на намеренията. Том Круз само може да си мисли, че той имал невъзможни мисии. Мухъл нещастен. Обаче по плажа се мотаят двама с металотърсачи. Отидох при единия - Викам му "Ей, ко прайш ве пияница"/ шегувка/ . Казвам му на човека така и така човече ще ти платя - дай да преслушаш това място. Дойде човека, показах му долу горе периметъра и той почна. Че стотинки ли не излязоха, станиолчета, опаковки, капачки от бири. И тамън се бях отчаял изписука, изписука, ровна оня с крака и познайте - опа. Пръстена ми. Не сварвам да го слагам на ръката. Не камък, ами канара ми падна от сърцето. Дадох му на човека 20 кинта. Благодарихме си взаимно и така.
Следващия път с пръстен на море ли? На!
Да не стане грешка нещо. Искам да ви разкажа, какво неприятно приключение ми случи докато бяхме в Каварна. Дано ви е интересно.
Преди три седмици тръгваме две коли за Каварна. За събота и неделя да си "осолим морковите" както се казва. В 7 бяхме там, по едно кафе и като невидяли бух на плажа да си печеме гъзарете. Ама нали по това време бяха големите жеги и предвидливо си заехме местенце под една голяма върба. Тя отначало си беше обикновена върба, ама като се съблякох стана плачеща върба.
Като влязох във водата усетих две неща - 1. Сърмите станаха на стафиди и 2. Венчалната ми халка много подозрително взе да се мандахерца по пръста ми . Викам си дай да я сваля, че да не стане някоя беля. Излязох на плажа и си прибрах пръстена в чантичката. Цял ден пекане, къпане,пекане, къпане, бира, къпане, бира, къпане, печене, ядене, бира, печене, бира, печене, бира, бира, бира, печене.
И така неусетно - настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, море зашуми, вятър повее, Каварна пее "Хеви Метъл Копеле". /Простете ми за лиричното отклонение/.
Излизаме по заведенията нали малко на иедене и пиение. По пътя се усетих, че пръста ми нещо му е некомфортно и си бъркам в чантичката. Тук пръстен, там пръстен. Обърнах я с главата надолу- тц. Празно.
Няма пръстен. Ей сега я увапсах викам си - МАЛИИИ. Като се прибера жената ще ме утепа. Сядаме на едно заведение ама то стомаха ми свит. Нито ми се яде, нито ми се пие.Тъпо, тъпо. Припомням си аз, че на плажа съм си отварял чантичката за цигари и пари и понякога съм забравял да я затворя. Е те там ти е грешката, тъпанарино. Връщам се в хотела, обърнах и Рьоне наопаки, ама то Клио. Какво да го ровя.Един буфер и пет седалки.
Кесий, чанти няма пръстен, няма дявол. Намерих едно бурканче сладка царевица под седалката дето съм ходил на риба. Ясно откъде е идвала странната миризма на вкиснато напоследък. Но това е друга тема. Легнах си, ама се въртя като пумпал. То и леглото едно изтърбушено да го таковам и него. На сутринта ставам, правя си три в едно и газ на Реното към плажа. Казвам си ще ситя пясъка кво ли но ще си намеря пръстена. Ентусиазма си отиде като видях каква площ трябва да преровя. Даже и гларусите взеха да ми се смеят на намеренията. Том Круз само може да си мисли, че той имал невъзможни мисии. Мухъл нещастен. Обаче по плажа се мотаят двама с металотърсачи. Отидох при единия - Викам му "Ей, ко прайш ве пияница"/ шегувка/ . Казвам му на човека така и така човече ще ти платя - дай да преслушаш това място. Дойде човека, показах му долу горе периметъра и той почна. Че стотинки ли не излязоха, станиолчета, опаковки, капачки от бири. И тамън се бях отчаял изписука, изписука, ровна оня с крака и познайте - опа. Пръстена ми. Не сварвам да го слагам на ръката. Не камък, ами канара ми падна от сърцето. Дадох му на човека 20 кинта. Благодарихме си взаимно и така.
Следващия път с пръстен на море ли? На!
Търсене
Блогрол
