Всеки един от нас му се е случвало да участва в някакъв спор. Без значение какъв. От спора кой да измие съдовете, до това кой е по-добрият отбор във Формула 1. Разбира се всеки има собствено мнение. Независимо дали е плод на продължително изграждано убеждение или моментна хрумка. Но ние спорим. Всеки един спор е своего рода битка. Битка на убеждения, битка на мироглед, битка на това кой е по-компетентен.  Каква е наградата? Трофеят е в това да убедиш останалите, че твоето мнение е най-правилното. Че ти си единственият, който мисли правилно с което да докажеш, че ти си по-по най над мисленето и убежденията на останалите. Всъщност защо го правим? Отговорът идва сякаш от самосебе си. Да убедим останалите, че аз съм този който знае. Че аз съм този, който най-много разбира. Че аз съм истински мислещият. Аз съм умният, а вие сте глупави. Аз съм по-добрият. Не ви ли прилича всичко това на кадрите по Дискавъри ченъл, как два бизона си блъскат главите за да решат кой е победителя. Нашето е просто природа, но с други изразни средства.