Извинявай народе, ама много ми писна. От дълги разтеглени постинги. От дългото предъвкване. Някои хора следват почина на Мечо Пух -"Колкото повече, толкова повече".  Пише се. Не е шега.  Браво.  И аз правех така. Пишех статии във вестниците, а главния редактор ме бухаше в неделните броеве, просто защото само там можеше да намери място за мен. Дългото писане е изкуство. Умеят го Стивън Кинг и още двама трима. Пълната противоположност за мен са хора като Ботев. Да, същия – Христо Ботев. Човек който с няколко думи може да предизвика това, което хиляди изречения няма да могат да направят.

“….. Настане вечер, месец изгрее

звезди обсипят свода небесен.

Гора зашуми, вятър повее.

Балканът пее хайдушка песен…..”

Ето това е изкуство. Нека се поучим.