Добре де. Бъди себе си. Що за простотия е това. Клише, ама от най така натъртените. Какво по дяволите може да значи да бъдеш себе си? Ама какво найстина? Знам, че всеки има някакъв отговор на този въпрос. Къде го чул от някъде си или го е прочел в някой профил на сайт за запознанства. Всичко копирано, прекопирано, изменено, натъманено. И все пак - какво значи да бъдеш себе си? Бъди ти самият. Звучи като реплика от филм, в който някакво малко момченце  бива окуражавано от мъдрия си баща преди първата му среща с момиче. Тъпо е да бъдеш себе си, макар че всички участвали в Биг брадър не забравят да посочат - ами аз така нали вътре в къщата бях себе си. Аз не играх роля. Сякаш да бъдеш себе си е някакво постижение и когато го заявиш печелиш хорското одобрение. Тъпо, тъпо, тъпо.  Добре.
Аз никога не мога да бъда себе си. Вие също. Няма друг начин просто. Пример. Сядам на заведение. Поръчвам си бира. Защото обичам да пия бира /наздраве/. Ами аз съм си  себе си.Принципно.  Ама ако седна в девет сутринта пак ми се иска да ударя едно прясно, ама не върви. И си поръчвам кафе с кола.  Това значи, че дори и да ми се пие бира в девет сутринта не бива да се пие бира, защото от другите маси ще си помислят - глей го алкохолика. Сега , според широко разпространяваното клише, ако искам да бъда себе си трябва да изпия една бира , а не кафето с кола. Щото нали да бъдеш себе си трябва да правиш това,  което ти смяташ че желаеш. В тоя ред на мисли ако на съседната маса седи едно красиво момиче аз неизменно ще искам да му дръпна тениската и да му видя .... нали се сещате. Но не бива да правя това. Не е благоприлично. Ако искам да бъда себе си трябва да стана от масата, да отида до момичето и да му погледна в пазвата. Ако някой на другата маса вика и кряка и ме ядосва ако искам да бъда себе си би ми се приискало да стана, да си извадя Валтера и да му пръсна гладкия мозък по плочките. Но отново не го правя. Значи следователно аз не съм себе си. Защото ако бъда себе си, отдавна или щях да гния в земята или да вися по затворите. В този ред на мисли никой не може да бъде себе си. Защото ако оставим човека сам на собствената му природа и инстинкти ще се получи нещо много страшно. Затова има правила. Етични, законови и прочие. За да ни пречат да бъдем себе си. И слава богу, че тези правила ги има. За да ни пречат да бъдем себе си. Останалото са просто клишета. Лек ден. Между другото...... аз да отида до магазина за една каменица ли...???

Всеки човек е себе си. Даже и ти. Това, дали спазваш тези правила е друг въпрос. Те винаги са в основата на всичко. Не е въпроса толкова до тях, колкото да бъдеш това което си. Един мъж не може да се влияе от чуждото мнение до такава степен, че да не знае какво да направи. Този "Валтер" за който говориш би могъл да се замести с нещо много просто - не излагай на показ гнева си. Гневът е нещото, което пречи и едва ли би могъл да се приложи към така наречената етика. Наистина човек може да бъде себе си, без да инсцинира каквото и да било. Грешка би било да нгрубиш човек който не познаваш, но за тази грешка винаги си има първоначална причина. Много рядко сегасе прилага етиката като средство между разумни хора.