Сънувал съм доста кошмари. Но нощеска сънувах кошмар, който ме изплаши до смърт. Толкова реален, толкова зловещ.

Всичко започна от това, че бебето плачеше. Взех дъщеря ми на ръце и започнах да я дундуркам за да я успокоя. Съпругата ми беше в спалнята. Знаех, че беше отишла там за да подрежда дрехите си и ми говореше, че рафтовете са били тясни и не можела да си натъпче тениските там. Помоли ме да донеса Елвира/двумесечната ни дъщеря/  за да я подържи и тя. Излязох от дневната, но вместо да тръгна към спалнята се запътих към входната врата. Когато я отворих на прага стоеше момченце - на около две години. С черна тениска и черни панталонки, черна шапка с две червени ивици. В ръката си държеше черна кола играчка. Спомням си, че ушите му стърчаха като на маймунче. /боже кой би облякал двугодишния си син в черно не знам/. То ме попита дали може да влезе в къщи и аз го пуснах. Момченцето влезе в къщи и започна да скача по нашето легло в дневната. Пееше си нещо и скачаше с черните си сандалки по завивката. Оставих го там, а аз незнайно защо с дъщеря ми на ръце излязох от вкъщи и слязох в мазата. Не светнах крушката. Просто заслизах по стълбите и спях на площадката между мазите. Дъщеря ми спря да плаче, а аз я гушнах към мен. Вратата на мазата се затвори и потънъхме в мрак.Видях бели силуети, които хвърчаха из мазите като прилепи. Следващото, което си спомням е светлината, която нахлу откъм стълбището. Жена ми отвори вратата и се развика" Къде ходиш бе? Защо и се наврял в мазата. Побърках се да ви търся." Не помня колко време съм прекарал в мазата, нито какво съм правил там. Детето беше се гушнало в мен, но беше будно. Прибрахме се в къщи. Седнах пред компютъра и намерих адреса на някакво лечебно заведение, където лекуваели видения. Помня, че хванах автобуса и отидох там. Самото заведение приличаше повече на стара селска къща.Отпед имаше паркинг. Беше паркиран Барказ /това е от онези старите бусчета с двутактов двигател/. Имаше символи на бърза помощ - червени кръстове. Той потегли, но на задната му врата се люшкаха забравени ключове. Ключодържателя беше на покойния ми дядо. Влязох в предверието. Там  имаше три легла на които лежаха три жени. Едната от тях беше прегърнала в скута си русо момиченце. Тя ме заговори и ме попита дали за пръв път ходя във Варна. Разказах й как сом ходил на почивка там, което си беше абсолютна исина с всички подробности. Жената изведнъж се разгневи от нещо и ми каза да се махам. Изпалшен побягнах и е прибрах в къщи на бегом/това са около 200 километра/. Помня че от някаква бензиностанция си купих светлоотразителна жилетка за да не ме блъснат докато бягам по шосето. Когато се прибрах на входа на блока срещнах майка ми и брат й- моя вуйчо. Искали да дойдат да видят бебето. Казах им да чакат там и влязох в апартамента. В коридора се мотаеше сщото онова момченце, цялото в черно. Влязох в дневната и видях, че жена ми се готвеше да кърми бебето. Взех го в ръце, но вместо да й го дам слязох пред блока. Там вуйчо и майка ми започнаха да му се радват, а аз им разказах за виденията в мазата. Вуйчо отвори вратата, която води към мазата и каза да слезем долу за да проверим какво става. Слязохме тримата, а аз дъряш  Елвира на ръце. Застанахме подредени един до друг в общата площадка на мазата. Тогава по стените започна да шурти вода. Вуйчо ми каза, че се е спукала някоя търба на водопровода. Докато гледах как по стените се спуска вода от самата мазилка изплува нещо като призраче. Със силует на човек и опърпани дрехи. Голямо около 30 сантиметра. Понеже беше малко кацна на елтаблото и се обърна към мен. Тогава дойде ужаса. Бяло същество, около 30 сантиметра високо. С продълговато лице, триъгълни очи, разтворена в усмивка уста от която стърчаха остри триъгълни зъбки. С рога и криле като прилеп. Зъбеше се към мен и издаваше звук като съскане. Дъщеря ми подивя и започна да плаче. Майка ми прошепна "Какво е туй бе, Буби?" . Вуйчо ми избяга по стълбите. Аз подадох детето на майка ми и започнах да махам с ръце към онова дяволче. Исках да го прогоня. Псувах го. То обаче още повече разтегна усмивката си. Започна да съска като котка и протегна ръчичките си към мен. Имаше огромни дълги нокти. Помня, че погледнах часовника си докато махам с ръце. Беше три без десет. Не знам какво стана после. Събудих се и станах. Ако щете вярвайте, но когато влязох в кухнята да изпуша една цигара беше точно три без десет. До сутринта не мигнах. И днес не ми излиза от главата този кошмар. Такова нещо не бях сънувал. Толкова ярко. Знаех, че онова нещо беше дявола. Смейте ми се колкото си искате, но трябваше да го споделя. Ужас. Върховен ужас.

Брикс, този сън изобщо не е лош. Нямам представа дали се е случило нещо след като си го сънувал, но според мен лошото което е било е излязло и няма да се върне. Не разбирам от сънища, но със сигурност си изпитал ужас. В крайна сметка по-добре ужас насън отолкото наяве. Изпитал си нещо което ти е показало че лошото не е за предпочитане. Не знаехпо какъв друг начин да ти го кажа.