Няма начин да не сте чули традиционните за 2-ри юни сирени, които огласиха цяла България. Както всички би трябвало да знаем така почитаме паметта на великият революционер и творец Христо Ботев, който пожертва живота си в името на майка България. Сега се иска от нас поне за 5 минути да постоим спокойно и да наведем глави, почитайки паметта му. Пет минути мълчалива благодарност. Пет минути патриотизъм. Нищо повече.  Но какво се случи? Автомобилите продължиха да си пърпорят по улиците, хората дори не забавиха крачка, докато сирените раздираха небето над нас. Браво, българи. Браво, сънародници. Чудя се, дявол да го вземе, чак толкова ли ни е къса националната памет или въобще имаме ли такава? Една нация  с пълна липса на патиотизъм. Седем милиона мижитурки. Седем милиона безсрамници. Седем милиона неблагодарници. И шепа хора склонили глави.  След подобна демонстрация на висшо българско тъпоглавие ми става мъчно и болно, че великите  патриоти и истински българи са проляли кръвта си за да оцелее една  такава нация. Питам се въобще дали си е струвало.