Постинг
06.06.2007 22:26 -
Скритият замисъл
Всеки приема или обича да приема, че живее в полупрозрачна действителност. Живота е такъв, че всички ние приемаме, че нещата не са такива каквито изглеждат. Това твърдение се подкрепя и от медиите и човешките взаимоотношения. Всички ние твърдо вярваме, че има нещо, което ние не знаем. Примерите са на лице - от това, че властите знаят за НЛО, но отричат, до теориите за конспирацията за 11 септември. Ние всички мислим, че винаги има нещо скрито. Именно поради тази причина защо трябва да ни учудва, че понякога/ а някои хора винаги/ търсим скрития замисъл на думите. Думи, казани от любимия човек, думите казани от шефа, думите казани от нашия враг.
Понякога ни се иска в думите да има скрит замисъл, защото не можем да повярваме, че чуваме това, което не ни се иска в правия текст на думите. Понякога найстина има скрит замисъл, но как бихме могли да го разгадем? Трудно е, защото трябва да познаваме психиката на този, който ги е казал. А за да я познаваме трябва да сме близки с този човек. И от там идва логическия абсурд защо човек който познаваме добре ще започне да ни говори със скрит замисъл в приказките си. Защо наистина? Може би защото не го познаваме твърде добре, колкото си мислим. Там е работата, че се допускат твърде много предположения в които има огромна възможност за грешка. Затова човешките отношения са изпълнени с грешки, неразбиране и недоразумения. Защото допускаме предположения, които не винаги се оказват верни. Те водят до грешни изводи и грешни реплики с грешен скрит замисъл и от цялата тази работа двама души започват да си мислят много различни неща за своите взаимоотношения.
Разбира се, има и майстори на скрития замисъл. Майстори, които знаят кога какво да кажат с ясната мисъл какво ще си помисли този, който ги чува. Това е манипулацията. Да контролираш ответната реакция. Като играта на шах. Добрия шахматист знае какъв е хода на съперника още преди да е изиграл хода си. Това е тактиката в отношенията ни. Така наречената манипулация носи в себе си скрития замисъл че е нещо лошо, но всъщност способни на манипулация са само добрите играчи, хората които знаят кога, какво и как да кажат това което искат да кажат. Естествено, че манипулаторите се блазнят да използват това си качество. Защото това им дава предимство в отношенията. А колкото и да е благороден човек, то той не би се отказал от подобна привилегия- да въздейства върху думите и действията на другите. Но както става почти винаги в нашия свят манипулаторите срещат хора, на които не могат да въздействат. Това са буквалистите. Буквалиста е човек, който обича да се придържа към простотата на изказа. Той смята, че това което се казва, е това което всъщност е казанои това е мнението.Точка. Това е колкото предимство, толкова и недостатък, но така или иначе манипулатора не може да му въздейства. Има обаче твърде малко манипулатори и твърде малко буквалисти, повечето сме някъде по средата- поняога сме буквалисти, понякога манипулатори, понякога жертви на единия или другия. Това още повече показва колко сложно е комуникирането помежду ни.
Понякога ни се иска в думите да има скрит замисъл, защото не можем да повярваме, че чуваме това, което не ни се иска в правия текст на думите. Понякога найстина има скрит замисъл, но как бихме могли да го разгадем? Трудно е, защото трябва да познаваме психиката на този, който ги е казал. А за да я познаваме трябва да сме близки с този човек. И от там идва логическия абсурд защо човек който познаваме добре ще започне да ни говори със скрит замисъл в приказките си. Защо наистина? Може би защото не го познаваме твърде добре, колкото си мислим. Там е работата, че се допускат твърде много предположения в които има огромна възможност за грешка. Затова човешките отношения са изпълнени с грешки, неразбиране и недоразумения. Защото допускаме предположения, които не винаги се оказват верни. Те водят до грешни изводи и грешни реплики с грешен скрит замисъл и от цялата тази работа двама души започват да си мислят много различни неща за своите взаимоотношения.
Разбира се, има и майстори на скрития замисъл. Майстори, които знаят кога какво да кажат с ясната мисъл какво ще си помисли този, който ги чува. Това е манипулацията. Да контролираш ответната реакция. Като играта на шах. Добрия шахматист знае какъв е хода на съперника още преди да е изиграл хода си. Това е тактиката в отношенията ни. Така наречената манипулация носи в себе си скрития замисъл че е нещо лошо, но всъщност способни на манипулация са само добрите играчи, хората които знаят кога, какво и как да кажат това което искат да кажат. Естествено, че манипулаторите се блазнят да използват това си качество. Защото това им дава предимство в отношенията. А колкото и да е благороден човек, то той не би се отказал от подобна привилегия- да въздейства върху думите и действията на другите. Но както става почти винаги в нашия свят манипулаторите срещат хора, на които не могат да въздействат. Това са буквалистите. Буквалиста е човек, който обича да се придържа към простотата на изказа. Той смята, че това което се казва, е това което всъщност е казанои това е мнението.Точка. Това е колкото предимство, толкова и недостатък, но така или иначе манипулатора не може да му въздейства. Има обаче твърде малко манипулатори и твърде малко буквалисти, повечето сме някъде по средата- поняога сме буквалисти, понякога манипулатори, понякога жертви на единия или другия. Това още повече показва колко сложно е комуникирането помежду ни.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
