Начинът им на управление на автомобила. В общия случай повечето от тях след продължителен стаж по пътищата придобиват някаква увереност, че могат да правят каквото си искат. Като Нео в Матрицата. С малка удурмавка повечето от съветите на Морфей към господин Андерсън могат да бъдат апликирани и върху бакшишите. “Някои от правилата могат да бъдат заобикалян, други откровено нарушавани”. “Не се опитвай да преминеш на червено. Осъзнай истината, че няма никакъв светофар”. С други думи наглостта и неграмотния шофьорлък на хомо бакшишус е в правопропорционална връзка с натрупания стаж като шофьор. От тук идва извода, че нещата по принцип ще стават все по-страшни, бакшишите все по нагли, а уменията им да нарушават правилата за движение ще станат все големи достигайки предела на физическите ограничения на света в който живеем.
Качеството им на живот. Зависи от това колко голям и комфортен е автомобила, който имат честта да тероризират. Но и в най-добрия случай на тяхно разположение са всичко на всичко една седалка и прилежащата към нея възглавничка, както и климатика и радиото в колата. Последното би имало огромна полза за ограмотяването на бакшиша ако разбира се слушаха качествените радиостанции. Но това изисква внимание и съсредоточаване, както и заинтересованост и любознателност. Все качества, които са чужди на бакшиша. На тях им е кеф да заредят диска с чалгите и да си тананикат, докато в главите им изникват картини как Ивана им върти сладка свирка или си правят турска чекия между гърдите на Гергана. Някои хай-тек бакшиши обаче жертват някой и друг лев за да си купят портативни телевизорчета, в които да се пулят докато висят като сополи по пиаците. Така са в течение със сапунените сериали и дневните есемес игри. През времето, когато не е в жълтата си кочина хомо бакшишус прекарва времето в сън в дома си и при добро желание се къпе и бръсне, както цялата останала част от човечеството. Някои от екземплярите по незнайни причини имат семейства и деца, които възпитават според техния си ограничен светоглед. Приятелския кръг на бакшиша включва ортака с когото пърдят в една седалка и няколко колеги с които се знаят от времето, когато бензинът беше по 80 стотинки. Бакшишът обича да пие кафе и да чете вестник, който е закупен съвместно още двама трима колеги за икономия. Вестникът по правило е или жълт ежедневник или непретенциозен седмичник, написан на смилаем за мозъчето на бакшиша стил. Някои екземпляри си купуват по-отбрани вестници, които четат за да покажат пред колегите си по-високия си коефициент на интелигентност, въпреки че нищо не разбират, а ако случайно разберат го интерпретират неправилно. Хомо башишус обича дългите кафета и хамбургерите с много кетчуп, пада си по промоциите на дюнери и ароматизаторите елхички, които приглушават телесната им миризма. Старите ароматизатори закачат на удобно място в багажника докато не станат твърди като ламарина или не им изгният ластичетата. Бакшишът, колкото и мизерен да бъде, винаги е педантичен по отношение на външния вид на автомобила си. Винаги реве за промоции и намаления по автомивките, защото си мисли, че редовният клиент заслужава да бъде издигнат на пиедестал, колкото и смешен оборот да прави. Бакшишът никога не пълни резервоара или газовата бутилка догоре. Башишът винаги преувеличава за икономичността на автомобилът му. Бакшишът винаги се държи свойски с клиентите, защото приемат автомобила, който управляват за своя неприкосновена територия, а пътникът за гост. Бакшишът обаче винаги лепи надписи като “тук не се пуши” или “не блъскай вратата”. Така той защитава собствената си територия. Погрешно е схващането, че това е израз на загриженост към автомобила, защото ако беше така нямаше да му цедят оборотите на първа. Бакшишът винаги товари пътниците със своите си проблеми, защото смята че това е един от важните обществени въпроси, които заслужават да бъдат коментирани, но същевременно е единствения проблем по който може да се чувства достатъчно компетентен за да дискутира и не на последно място това е начин клиентът да му влезе в положението и да му остави някоя стотинка отгоре.. Бакшишът винаги е наясно с конструкцията на автомобила, средния разход на всеки един автомобил и претендира, че винаги е направил добър избор по отношение на своя си. Бакшишът никога няма дребни пари. Бакшишът обича бакшишите. Бакшишът винаги е оригинален и остроумен, когато вози пияни момичета.
Бакшишът има много силно чувство за колективизъм и притежава стадни наклонности. Готов е да се отзове на всеки зов на свой колега и да отстоява каузи, за които е подразбрал, че трябва да се отстояват. Любимото място за отстояване на интересите на хомо бакшишус е пред парламента, където незнайно защо се вика яростно “оставка”. Попитани защо, хомо бакшишуси, отделяйки се като водачи на стадото учредяват комитети, където мислят какво точно да поискат от хората, които не могат да удовлетворят техните искания. Според хомо бакшишус държавата трябва да им постави бронирани прегради в автомобилите и паник бутони с които да се защитават от недобросъвестни клиенти. Хомо бакшишусите смятат, че когато една съпруга на техен колега убие детето си е виновна държавата. Бакшишите са крайно докачливи на тема сигурност на работното място и смятат че професията им е една от най-опасните. Поради тази причина бакшишът винаги носи в колата си цепеница или нож, които по правило държи под седалката или в багажника. Башишът винаги намира начин да удари или охлузи автомобила си, за което той не е виновен. Бакшиша смята, че за всичко е виновна държавата.
И след като очертах някои от странностите на хомо бакшишус сигурно ще си кажете: е, не е баш така. Съжелявам – грешите. Точно така е. Ако има някъде хора, които карат жълти коли и не попадат в тази група на хомо бакшишус тях аз наричам таксиметрови шофьори. За съжаление обаче са прекалено малко за да могат да върнат достойнството на своята професия, защото има твърде много бакшиши и твърде малко истински шофьори на таксита.
Поздрави за текста.
08.06.2007 16:28
празен и не знаеш смисъла на живота погледни тук
http://www.kabbalah.info/bulg/
