Постинг
06.06.2007 20:49 -
АХ, ТЕЗИ РЕКЛАМИ 2
/Повече мощ за българската маркетингова реалност или има ли задгробен живот за милионите измрели микроби /
Дълго време залепен пред екрана на телевизора в къщи гледах и се маях пред последните нововъведения в маркетинговите стратегии на нашите и чужди производители. Та като казах залепен направо ми идва да започна с рекламите на секундните лепила, които напоследък така упорито ни се натрапват. За лепилата според рекламите физичните закони и логиката не важат. Дълго си мислех как ли онзи завалия се чувства като го залепиха за тавана. По законите на гравитацията аз щях да се изхлузя от обувките си, но явно гравитацията в тази реклама няма никакво значение. Няма начин да не сте виждали и работохолика, на който му се строши лопатата, докато копаеше канал. Разбира се решението на проблема се намираше в джоба му, но мен лично повече ме притеснява защо му е притрябвало да копае никому ненужен канал насред пустинята в най-голямата жега.
Нека се прехвърлим на по-интелигентните и издържани реклами. Нима си мислите че батерията на зайчето действително издържа 6 пъти повече от останалите батерии?Не. Нещата са съвсем други. Става въпрос за сравнение между алкална и никел-кадмиева батерия. Това са две технологии, като преимуществото на всяка една алкална батерия, независимо от марката й, е че издържа много повече от никел-кадмиевата. В общи линии сравнението в тази реклама е подобно на “акумулатор- издържа 140 хиляди пъти повече от батерията на часовника ви”. Уви така стоят нещата с розовото зайче.
Явно някои компании упорито се стремят да ни отворят очите за истинските неща от живота. Например рекламата за утоляващата жаждата напитка, в която без да има каквато й да е връзка с жаждата и респективно с утоляването й, се говори за отношенията между приятели момче и момиче. Както всички разбрахме всъщност става въпрос за физическото привличане между двата пола. Всъщност истината е съвсем друга, дами и господа. Смисълът на всичко е чрез прозренията в нещата от живота да ни накарат някак си да купуваме от подсладената им газирана вода. Това е. Все пак се разбрахме да говорим за нещата такива каквито са.
Помислих си, че тази компания залага на интелигентите послания, но явно не съм прав, що се отнася до друг неин продукт. Говоря за това, че всички ние трябва да се стремим да бъдем бамбуча и за да сме бамбуча задължително трябва да пием тази безалкохолна напитка. Ха така. Какво ли означава бамбуча? Едва ли “да ядеш живота с голяма лъжица”, твърде неправдоподобно е. Може би трябваше да попитам Джиминухуахуа или брат му, но така като ги гледам какви бамбучи са, по-добре въобще да не пием от онова нещо с балончетата, недай си боже да станем като тях. Да оставим настрана и какъв набор от лафове може да отвори тази дума – от обидното “да ти го набамбуча” до заплашителното “сега ще ти тегля един як бамбуч”.
И споменавайки бамбучите не можем да пропуснем и едни други скарани със здравия разум и координацията на собствените си движения. Говоря за семейството, в което съпругът с две движения успя да опропасти цялата закуска и съпругата, която щедро разхищава кетчупа по покривката, за да докаже, че перилният й препарат може да го изпере. Интересно ми е какво би направила със семейния автомобил ако й кажат че може да издържи челен сблъсък.
По принцип всички почистващи препарати се рекламираха в общо взето един тертип. Разиграваха се сценки за издрасканите повърхности, свирукаха се песнички за мистър еди кой си с който хем по-чисто хем по лесно. Това беше така преди да се появи страшилището, владеещо територии от великата фаянсова стена до дълбините на канала. Моето скромно мнение е, че въпросния владетел прилича по-скоро на говореща фекалия отколкото на микроб.Но това няма никакво значение, защото така или иначе вече почива в мир благодарение на облагородената хлорна вар, маскирана в хубава опаковка и с надута цена.
Като заговорихме за умиране и почиване в мир, нека упоменем, че според някой реклами смъртта не е чак толкова лоша. Спокойно можете да видите веселите прасета как си умират с кеф и си пеят при това. Оставяйки шегата на страна това е най-отвратителната, неморална, глупава и брутална реклама с която може би се е сблъсквал потребителят. Човекът е всеядно животно с естествен афинитет към блажното. Ние ядем други животни и това е начинът ни на живот. Но гаврата, че горките същества си умират от радост да станат на колбаси е най-малкото проява на лош вкус. Все пак производителят си има оправдание. Толкова е зажаднял да печели, че смело погазва каквито и да било етични норми в стремежа си да бъде забелязан от потребителя. Е, забелязахме го. Сега спокойно може да пусне и живи кадри от кланицата да видим как точно става тази работа с “Bye, Bye life”.
яко:))))
цитирайМного ми харесаха коментарите за бамбуча :))
цитирайДа голям смях пада.Има една за банков кредит, дето един птицевъд влиза в кокошкарника и моли кокошките"милички хайде поне по едно" , но те се разкряскват/кудкудякат/ не не и не.И тогава той отива взема кредит от...., купува храна и яица колко щеш.На тази се смея със сълзи...
цитирайТърсене
Блогрол
