Нека разгледаме няколкото важни момента от сюжета на приказката.
Първо, защо аджеба на майката на червената шапчица и е притрябвало да изпраща питка на бабата. Бабите месят много по-добре, а майките нямат време и определено си падат по стипцавите обвити в найлон тестени изделия. Това ни довежда до извода, че щом майката е направила такъв компромис със себе си, та да седне да меси питка значи има защо. Може би бабата има развалени зъби и не може да яде твърдите тестени изделия от денонощния, което пък води до предположението за нередност със здравната й осигуровка(на бабата). Остава и още нещо неизяснено- за коя баба става въпрос- за майката или свекървата, което има, съгласете се голямо значение. И като стана дума за майката, трябва да попитаме къде са бащата на червената шапчица и дядо й в цялата тази история.
Второ. Защо червената шапчица ходи пеша през гората? Може да тръгне просто по селският път или приятелят й да я закара с каруцата. Но все пак нали там трябва да се срещне с вълкът. А последният се явява най-големият логически колапс в цялата приказка. Високо интелигентен манипулативен тип, който пък прави глупави постъпки. Защо първо не разпита червената шапчица къде живее баба й, изяде момиченцето и след това дъртата, а си усложнява живота с този цирк да облича килотите на старата жена и да се прави на шут при теста с въпросите” защо ти е толкова голямо това, онова и т.н.” И що за вкус има тоя, че да яде жилавата старата болна жена.И то цяла. Ако разгледаме по отблизо образът на самата баба ще видим и там, че логиката се пропуква. Сама жена в старата къща, натисната от остеопорозата. Тя има нужда от ежедневни грижи, а не внучката й да идва от дъжд на вятър да и донесе някоя питка. След голямата дандания, когато и баба и внуче са вече излапани, но цели в корема на вълка идва ловеца, който пък в края на краищата се явява патолог. И много интересно къде е гръмнал вълка за да не нарани викащите за помощ вътре. Отговорът е прост. Съгласете се, че просто е твърде брутално за детска приказка ловеца да пръсне мозъка на вълка или пък да го пори както е жив. Е как дете да повярва на подобно нещо.
Ето как би звучала осъвременената версия на една детска приказка, която също е толкова поучителна. За разнообразие ще използвам прототипа на “Тримата братя и златната ябълка”, която в случая ще се казва “Тримата братя и “Златна ябълка”ООД”.
Историята започва през 70-те години с оземляването на тримата невръстни братя. Държавата им предоставя за ползване няколко декара земя, която да си ползват. След промените през 89-те година тримата братя решават да се впуснат в дебрите на селскостопанския бизнес и върху тази земя засаждат прекрасна ябълкова градина. Проблемите на братята започват, когато въвеждат ротационен принцип на управление на “Златна ябълка” ООД. На ръководният пост застава най-големият брат, който улисан в споровете със завода за азотни торове не предусеща надигащият се проблем. Ламята идва в лицето на истинските собственици на земята, които си искат нивите в реални граници. Те люто развяват нотариални актове и вдигат луд скандал в офиса на “Златна ябълка” ООД. Притиснат в ъгъла големият брат кандисва и подписва самоубийствен договор, чрез който изкупува земята на баснословна цена. Така цялата реколта на градината е обречена и отива за в полза на истинските собственици на земята.
През втората година, на чело на дружеството застава средният брат, който като всеки среден брат е човек средна ръка. Той взима управлението в незавидноза фирмата положение. В касата се въргалят стотина деноминирани лева, кредиторите му пищят по телефона, а овощната градина тъне в бурени поради неизвършената есенна обработка на почвата. На всичкото отгоре две години след като правителството е разработило своите социални програми “От помощи към заетост” внезапно ги закрива и оставя на улицата куп гладни безработни роми. През тази година ябълковата градина е непрестанна жертва на набези от страна на безработните мургави хорица, които дотолкова ошушкват градината, че горките братя не могат дори и да си вкусят от плодовете й.
През третата година начело на дружеството застава най-малкия брат. Той заварва семейния бизнес на ръба на фалита. Дори и сейфа е в заложна къща, а изпочупените ябълкови дръвчета започват да умират. Но малкият брат не се отчайва. Той е прекарал детството си, играейки с приятели на стражари и апаши в горите на областта и прекрасно се познава с горските. Чрез умели и не чак толкова законни действия малкия брат успява да изсече неколкостотин декара гора и да продаде дървесината. Обезпокоен от мрачната перспектива продукцията на овощната градина да бъде неконкурентно способна на турските и гръцки ябълки, малкия става член на опозиционна партия. Политическата сила успява да разтърси медиите и обществото и инициира масови проверки за нитрати на вносната продукция, които се оказват положителни. Управляващите уплашени от надигащият се народен гняв затварят вратата за вносните ябълки и спират неконтролируемия внос на евтина земеделска продукция. След това с парите от продадената дървесина малкия брат инвестира в овощната градина и успява да вдигне на крака “Златна ябълка” ООД. Благодарение на усилията му, ябълките получават сертификат за качество и лиценз за продажба в страните от европейския съюз, което носи купища евро на фамилията. Край на приказката мили деца.
Историята е не по-малко мъдра (благодаря) от оригинала. Какви са поуките. Първо. Селскостопанския бизнес е грозна работа. Второ. Вносната продукция съсипва родния бизнес. Трето. Трябва да излезеш извън закона за да забогатееш. Четвърто. Социалните програми на държавата са бомба със закъснител. Пето. Стани политик за да си оправиш бизнеса.Шесто. Гръцките ябълки са пълни с нитрати.
