Когато говорим за тъпоглавие  и безотговорност си представяме примерно едни разхайтени хора, които си кензат в хола, бършат се с губерчето от фотьойла и като настъпят вчерашното си ядене остъргват чехъла в  масичката.  И след това проклинат държавата, че живеят в лайна . Е те това сме ние. Както се гледаме ей тука останалите в тая държава с високите сини планини и тъй нататък.
    Проблемът не е от вчера. А и не е болка за умиране. Чак ме дострашава като си мисля, че има някаква вреоятност  ДНК-то да ни е такова.  Дори българската глупост си и има и официален термин - "Синдрома на сбърканият път"/ по повод на това, че все заемаме грешната страна на спора и се нахендряме ама до шия в тресавищата на международните си отношения./ И си е вярно. Но това далеч не е и единствения.  Напоследък стана и  модерно и "Войната по пътищата".  То една война, то и едни пътища.  Всички знаем, че не трябва да караме пияни като смоци, но си караме. Катаджията знае, че караме пияни като смоци, но си дръпва по някое левче напред към заплатата или дреме в патрулката, щото не си е отспал. Държавата знае, че караме пияни и че катаджията му е през оная работа дали ще претрепем някое дете на следващото кръстовище и законодателят прави задължителни светлоотразителните жилетки.  Тук таме някой в някое предаване ще се почеше и ще каже" Ами вижте господин Коритаров, проблема не е в това колко тежко е наказанието, а в неговата неизбежност". Много правилно възкликваме ние, обръщаме по още една бира и се мятаме в угнилата вектра. И ако случайно по пътя ни друснат някой фишче си казваме ще го платя ама познай кога. На сутринта като изтрезнеем сядаме на някое кафене, купуваме си "24 часа" който от първа страница крещи за някоя зверска катастрофа, поръчваме по едно дълго кафе с бита сметана, цъкаме с език, процеждаме по някое"изтрепахме се мама му стара", мислим за цялата тази какафония и си казваме "боже колко сложно е всичко". Всъщност въобще не е. Елементарно е. Следващия път като омотаеме кънките да си вземеме такси. Но и за това , както и  за да отидеш до тоалетната се изисква поне грам мозък. Та така.... изулваме гащите и на средата на хола.
    Може би няма друга нация като нашата, която да е толкова компетентна. Абе с прости думи ние бъкаме от мозък отвсякъде. Ние винаги можем да дадем акъл. На комшията, на колегата, на шефа, а ако има начин акъл и на министър председателя ще дадем. 
Ние много добре знаем в кой магазин авточастите са най на сметка, но си караме колата докато на някой завой ни изхвърчи джантата или колабира двигателя. Ние също така знаем защо я има корупцията, ама ако можем някъде да бутнем някой лев да минем по-бързо и безболезнено не пропускаме. Прекрасно знаем защо държавата ни е на този хал, но гласуваме ведънъж на три четири пъти и то ако случайно минем покрай избирателната секция и няма опашка. Проклинаме здравеопазването в тая държава, макар че имаме неплатени вноски за няколко години. Изобщо газим в едни големи л...на. Така е. Ако има обаче някакво успокоение в цялата работа, то е че си газим в нашите.

че най-вероятно ще дойде ден, в който ще запретнем ръкави, ще нахлузим по едни жълти гумени ръкавици и с много търкане и лъскане ще си подреим къщичката. Само от нас зависи.

но е истина която всички знаем ,но не всеки иска да промени и то започвайки първо със себе си. От нас зависи ,това сме го доказали. Ако можем в чужбина да уважаваме законите ,да спазваме правилата и да се борим за правдата ,защо да не го правим в собственния си 'дом' ? Но и аз имам надежда ,че един един ден ще запретнем ръкавите... Но защо да чакаме 'един ден'? Защо този ден да не е днес? Нека започнем от днес! Слагам си ръкавиците и започвам с моя хол. Има ли други желаещи?

Незнам дали някога ще заприличаме на една бяла западна държава по чистотата, по спазването на законите и по всички хубави черти за които им завиждаме на тях, "западняците". Едно знам, че само с приказки нищо не става. Просто трябва да се прави нещо и то всеки да прави нещо, да прави това което смята за добре, но, има едно голямо НО. Таа нека всеки прави каквото сметне за добре, но няма ли контролни органи, няма ли един ред който да налага на хората да вършат нещо а да не вършат друго то няма как да искаме много и да очакваме много.
Ето един пресен пример отпреди малко и съм много възмутен, та слушайте:
От известно време някой си в нашия град си е купил хубава кола, кабрио, която явно има доста силна озвучителна система. Добре през деня човека решил да излезе с новата си придобивка, усилил музиката до дупка и наляво и надясно се чуват неговите музикални предпочитания, но какво е това, къде е полицията, къде са хората които трябва да кажат на този тъпанар, че в 01:00 посред нощ не е време да се будят хората от неговата простотя? Имайте предвид това е вече втора седмица и явно никой нищо не му е казвал на този човечец, защото както ушите ми чуват и без да искат той си прави каквото му щукне.
Добре дошли в България!
Абе хубаво е все пак, бил съм другаде, но тук си ми харесва най-много. :)

Съгласен съм донякъде. Обрисуваната случка показва първо че този с надутата музика няма чувство за мярка и че на никой не му пука. Така е. Но исках да кажа друго. Нека го представя така. Аз не искам да живея в държава, където има пълна разкриваемост на убийствата. Аз искам да живея в държава, където няма убийства.

но това не ми попречи да се превия от смях :D
ех, винаги съм била на мнение, че по такива теми точно така трябва да се пише. браво, чуден постинг!

колкото до засегнатите в него проблеми- мисля че рано или късно ше се научим да стигаме до тоалетната. и до избирателната секция, и до автокъщата..ново поколение расте, и то вижда накъде е пътя- като гледам и по теб :)

поздрави от венерчето!

...като го гледам как расте и жал ми става за България. Е предполагам и на мойто поколение и в частност на мен са гледали така и така са мислили по-предните поколения, знам ли. Но трябва ли да ми пука от това? :)
За мен това поколение което расте сега говоря за тинейджърите за учениците в средното а и защо не и във висшето, та това поколение в по-голямата си част е готово да бере ягоди и да робува отколкото да гради нещо в собствената си къщичка.
Амин!

Само това със погрешните страни и международните отношения?

Само това със погрешните страни и международните отношения?

"е готово да бере ягоди и да робува...", аз за съжаление не принадлежа към него вече, но съм сигурна, че това младо поколение ще промени нещата. Ние, техните родители сме виновни за мизерията, в която расте и живее младежта сега и за това, че няма друг изход в даден момент освен да бере ягоди. Но това е само временно решение за повечето от младите, те ще намерят пътя към изхода от блатото и дори да минава през границата и обратно ще успеят да изградят "собствената си къщичка" и да почистят около нас, жалко за нашия живот, който минава трудно, дано да успеем да дочакаме да се порадваме на тях...

...само дето който е отишъл да бере ягоди в повечето случаи отива пак и пак и накрая няма стимул тук да се бори за какво? За 300лв даречем, които е изкарвал за ден-два. Така че да трябва да сме оптимисти ама трябва и да се борим за тоя оптимизъм. В крайна сметка живота е прекалено кратък за велики неща.

...само дето който е отишъл да бере ягоди в повечето случаи отива пак и пак и накрая няма стимул тук да се бори за какво? За 300лв даречем, които е изкарвал за ден-два. Така че да трябва да сме оптимисти ама трябва и да се борим за тоя оптимизъм. В крайна сметка живота е прекалено кратък за велики неща.